Особености в търговията на Българска фондова борса. |
27.10.2008 г. Всеки от нас купува стоки, заради ползата, която получава от тях. Ползата, която получаваме от тези стоки, количествено се измерва с потребителната им стойност. Потребителната стойност на една акция се състои в това, че тя носи доход на своя собственик. Когато едно предприятие работи добре, в резултат на неговата стопанска дейност в края на отчетния период се получава печалба, част от която собствениците си разпределят под формата на дивидент. Останалата част се реинвестира в разширяване на производството с оглед увеличаване на печалбите в бъдещи периоди. В този случай, акционерите получават допълнителна печалба от курсовата разлика, защото са се увеличили активите на дружеството, а заедно с това и неговата капитализация. Важното в случая е, че всеки акционер получава равен дял от печалбите за всяка акция, която притежава. С други думи казано, независимо дали акционерите са дребни или едри те са напълно равнопоставени пред печалбите и всеки участва в разпределението им според своя дял или броя на акциите, които притежава. Като разглеждам справката за дивидентите, които дружествата раздават на своите акционери виждам, че много от тях или не раздават дивиденти или ако раздават те са символични. И тази практика е налице в продължение на много години. Причините според мен са няколко, но две от тях са по-важни: - Или дружеството се управлява некомпетентно и печалба няма, - Или печалба има, но тя се източва по някакъв начин. Най-елементарният е, когато мажоритарните собственици съвместно с менажерите създадат собствени фирми и ги поставят на входа и на изхода на въпросното дружество. Редно е в този случай да зададем въпроса, колко е потребителната стойност на една акция в дружество, в което мажоритарните собственици не желаят да споделят печалбата с хилядите дребни акционери. Според мен тя е близка до нула, защото тази акция не изпълнява основната си мисия, а именно да носи доход на своя притежател. А колко е цената на тази акция, която е израз на стойността и зависи от търсенето и предлагането? Отговорът е почти реторичен. Ако има голямо търсене поради някаква причина, цената може да скочи необичайно много, а ако няма ще си стои на едно ниско ниво за дълъг период от време. Пазара на тези акции може много лесно да се манипулира. С някаква не особено голяма сума започва методично изкупуване на определени акции. След като цената започне да се повишава, този факт се забелязва и от други инвеститори, които също започват да купуват и цената започва допълнително да нараства. Често този процес се поддържа и от редица хвалебствени слова в медиите. Това довежда нови инвеститори и ръста в цените вече се самоподдържа. Особеностите на „нововъзникващите пазари” се състоят в това, че заедно с повишения риск има и много неопитни инвеститори, които желаят бързо и лесно да забогатеят. Тези неопитни инвеститори не управляват капитала, който са вложили, а се опитват да управляват печалбата, която желаят да реализират. В техните умове вече има план какво ще си купят с бързо и лесно спечелените пари. Тези пари ще им бъдат донесени от любимите акции, в които те са инвестирали. Затова и неопитните инвеститори трудно се разделят с тях и всяка мисъл, че цените им могат да се понижат е еретична. Така условията за надуване на балона вече са изпълнени. Опитните инвеститори знаят, че балонът не може да се надува безкрайно. Затова те следят цените и по-скоро темповете (скоростта), с която нарастват цените. Опитните инвеститори знаят, че когато цените спрат да нарастват това означава, че притока на нови инвеститори е спрял, защото всички, които искат да си купят от тези акции, вече са го направили. В този момент, те започват да продават и да инкасират големите си печалби, но на малки порции за да не сринат пазара. Търсенето и предлагането се уравновесяват и цените запазват високите си нива още известно време. В този момент неопитните инвеститори се радват на високите цени и се надяват, че цените ще пораснат още, както са се покачвали досега. Те даже биха купили още, но нямат ресурс и затова търсенето намалява. Опитните играчи продължават да продават и да инкасират, в резултат на което цените започват да се понижават. Младите инвеститори си мислят в този момент, че продавачите постъпват много глупаво като продават, защото ще пропуснат големи печалби от бъдещия ръст на цените, а заедно с това ще продадат и мечтите си за богатството, което ги очаква. Някои от големите играчи се изнервят от факта, че все още не са си продали големия пакет акции, а цените започват да падат. Те започват да предлагат все по-големи пакети от акции за продажба, предлагането рязко се покачва и така прекалено надутия балон се спуква. Цените се сриват и бързо достигат своята стойност, която както казахме в началото е близка до нулата. Печалния резултат, до който достигнах след наблюдение и изследване на нашия фондов пазар няма за цел да пледира, че този пазар е едно опасно място, където инвеститорите трябва да избягват да влагат парите си. Разочарован съм от факта, че опитни и хитри чуждестранни менажери успяха да отмъкнат милиони долари от нашата страна за сметка на много български граждани, които вложиха честно спечелени пари под формата на инвестиции в родната ни икономика. За мажоритарните акционери не съжалявам, защото те си вземат не само това, което им са полага, но и дела на дребните акционери, като източват предприятието. Имам в предвид тези мажоритарни акционери, които не споделят печалбите с дребните акционери. На всичкото отгоре сега имаме и един съсипан фондов пазар, който скоро няма да може да се възстанови заради загубеното доверие. А този пазар ние необходим, защото там има и честно работещи предприятия, които имат нужда от ресурс, който пък може да се осигури от пенсионни, застрахователни, здравни, доверителни и други фондове. Като излагам моята гледна точка искам да предизвикам една дискусия, как да се предпазят българските граждани от прекалено рисковите инвестиции и как да се научим да управляваме риска, така че повече да печелим и по малко да губим. Мисля, че ако успеем да предотвратим методите, чрез които една шепа хора успяват да надхитрят мнозинството, ще спечелим всички. Първото, което мисля че трябва да направим е да си променим начина на мислене. Когато някои наблюдателни хора от средата на инвестиционните посредници ни предупредиха за надуващия се балон, ние ги обявихме за предатели. От историята е известно, че вестоносците на лоши новини ги убиват, но това не променя събитията. Когато чухме лошите новини от тези хора, вместо да ги заклеймяваме с всички сили, можеше да използваме част от енергията си и да разровим архивите на Българска фондова борса с историческите цени. Графичното изображение на тези цени щеше да ни покаже, че има много дружества, чиито цени бързо нарастват, без да има логични фундаментални показатели. За някои от дружествата нарастването не е в проценти, а в пъти. После щяхме да видим, как темпа (скоростта) на нарастване на цените намалява, спира да расте и се образува връх. После има едно ново нарастване на цените и на индексите, но то не можа да достигне нивото на предишния връх. Вместо това движението на цените пробива линията на подкрепа и продължава в посока надолу. От това щеше да стане ясно, че от борсата усилено се изтеглят капитали и първо ще пострадат акциите с ниска собствена стойност. По-подробна информация можете да получите като разгледате анализите на този сайт. Вместо да проклинаме продавачите в този момент и да искаме държавата да спре продажбите и търговията, можеше лесно и оперативно да се освободим от губещите си акции. Така щяхме да реализираме една малка, но сигурна печалба. Казвам оперативно, защото нашите пакети на дребни инвеститори са малки и лесно се продават. Големите пакети, обаче много трудно се продават за кратко време без цената да се срине. Така хитрите и алчни акционери, дошли да манипулират нововъзникналия български фондов пазар, вместо да отмъкнат милиони, щяха да останат с купища обезценени и непродадени акции, така както останаха с непродадени и обезценени ипотечни облигации на международните финансови пазари. И мисля, че така щеше да е по-справедливо, защото те не дойдоха с цел да инвестират дългосрочно, да подпомогнат нашата икономика и да приберат полагащата им се печалба, като награда за поетия риск, а дойдоха да манипулират пазара и да се възползват от неопитността на мнозинството. В. Ташев
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |