покажи/скрий
| Преди да започнем да търгуваме. Част 1. |
|
Основната причина за лошите резултати в търговската ни дейност са грешките, които допускаме волно или неволно. 02.12.2008 г. Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, смятан за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство е италиански художник, скулптор, поет и архитект, който разказва за себе си: „Когато бях млад аз дялах камъка докато фигурата, която исках да пресъздам ставаше все по-добра и по-съвършена. Когато натрупах опит, аз започнах да съзирам в камъка образа, който исках да пресъздам и после отстранявах излишното.” Интерпретацията на тези мисли в битов план и нашата търговска дейност имат голямо сходство. Когато изработваме определен продукт, ние се опитваме да бъдем все по-съвършени и по съвършени или да дяламе камъка все по-добре и по-добре. Тази дейност обаче, е много неефективна, ако не отстраним грешките, които допускаме. Грешките е онази съставка от камъка, която е излишна и трябва да се премахне, за да стане образа, към който се стремим съвършен. Не се ли разделим с грешките, които допускаме, колкото и да се усъвършенстваме няма да станем добри търговци. Има много книги от знаменити автори, издадени в големи тиражи и преведени на много езици, в които са развити различни печеливши стратегии в търговията на валутните и фондовите пазари. Би трябвало да се очаква, че инвеститорите, които са прочели тези книги ще започнат да търгуват по-успешно и да печелят бързо, лесно и сигурно. Но няма информация, че хората които печелят се увеличават толкова бързо колкото тиражите на тези книги. За мен обяснението е много просто – за да внедря в моята практика печелившата стратегия, за която някой вече ми е разказал, на мен ми трябва време, през което активно да работя на пазара и да трупам опит. Пазарът е рисков, движението на цените динамично и времето ни притиска непрекъснато. Често се забелязват инвеститори, които се разоряват докато опитват поредната печеливша стратегия, въпреки че тя наистина може да е печеливша. Извода се налага сам: Трябва да успеем да останем достатъчно дълго на пазара, като се научим да оцеляваме непрекъснато, във всеки един момент. Най-важният фактор, който ни пречи да оцелеем на пазара са нашите грешки - волни или неволни. Ако ние се научим да грешим колкото може по-малко и загубите на пари ще са малки. Така ние ще останем на пазара дълго време, без да се разорим, ще се усъвършенстваме и печалбите - рано или късно ще дойдат при нас! Известно е, че първите опити на знаменития музикант Луис Армстронг да пее са били доста неуспешни, поради дрезгавия му глас. Един негов приятел го запитал – “Докога ще продължаваш да пееш?” ,“Докато ми се оправи гласа!” – отговорил невъзмутимо известния певец и музикант. Освен шегата в този анекдот има и много истина: Първите неуспешни опити и неизбежните грешки, които се допускат съвсем не са показателни за бъдещите успехи, които ни очакват! Това се потвърждава от едно много интересно и много сериозно изследване, което са направили група известни психолози. Те събрали 100 души доброволци по случаен принцип и ги обучавали интензивно по някаква тематика в продължение на един месец. След това ги подложили на тест и получили следните усреднени резултати: Слаб – 10 души, среден – 20 души, добър – 40 души, много добър – 20 души и отличен – 10 души. До тук нищо интересно – познатата ни “камбанка” на Максвеловото разпределение от Теорията на вероятностите. Експериментът продължил със същата група като отстранили отличниците. Отново извършили обучение по същата тема в продължение на един месец и отново ги подложили на тест. Резултатите показали, че няколко души от групата на слабите са вече с по-високи оценки и са преминали в групата на средните и добрите. От групата на средните е започнала “миграция” към групите на добрите и много добрите, а част от добрите са станали много добри и отличници. Значителна част от много добрите също са станали отличници. Изпълнили същата процедура за трети път, като отново отстранили отличниците и продължили със същото обучение още един месец. Последвал поредния тест след обучението. Крайният резултат показал, че в групата на слабите и средните почти не останали хора, докато в същото време непрекъснато се генерирали отличници. Посланието е твърде интересно и много показателно: Даже и нищо не знаещите търговци могат да станат отличници, ако отделят достатъчно време и усилие за своето обучение. Само желание, обаче не е достатъчно, колкото и силно да е то. Силното желание е необходимо условие, но не е достатъчно. Това, което често ни липсва се нарича Вяра – вяра в успеха. Само силната вяра е способна да подтисне присъщото ни високомерие и гордост. Високомерието и гордостта са най-важната причина, която ни кара трудно или никога да не признаваме грешките си. А именно те са основната причина за търговските загуби. От друга страна безгрешни хора няма и не може да има. Все повече се убеждавам във верността на думите на моя Научен ръководител, който преди много години ми каза: “Всеки има право да греши – но само по веднъж.” В случай, че допуснем грешка трябва да я признаем поне пред себе си и да разкрием причината, поради която тя се е случила. Вместо това ние често обвиняваме други хора, че са виновни за нашите неуспехи. Ако не признаваме грешките си, ние губим възможността да се разделим с тях, губим възможността да станем по-съвършени и по-добри търговци. Пожеланието към нас самите да се разделим с грешките си е лесно. Още по-лесно е да пожелаем на другите да се разделят с техните грешки. На практика, обаче това е много труден и болезнен процес. Проблемът се състои в това, че всеки от нас има достойнство, чест, гордост, важност както и други характеристики на личността и едновременно с това силно желание комплексната оценка на неговата личност да е висока. Когато допуснем грешка, много от тези характеристики се сриват и ние получаваме ниска оценка за нашата личност. В този момент ние преживяваме болка, наречена екзистенциална болка или болка на растежа. Тя ни съпътства непрекъснато в живота и ние я понасяме всеки път, когато сгрешим по нашия път към съвършенството. Именно затова тя се нарича болка на растежа и е полезна за нас, защото ни помага да станем по-съвършени. Когато тази болка стане много силна, ние отказваме да я приемем, а заедно с нея и грешките, които сме допуснали. Съзнателно или несъзнателно нашия стремеж е да ги припишем на друг. Така ние губим възможността да се разделим с нашите грешки и да станем по-съвършени. Психиатрите са намерили интересен начин да се реши този проблем в по-голяма или по-малка степен. Вече споменахме, че екзистенциалната болка се получава в момента, когато ние желаем оценката на нашата личност да е висока, а в резултат на взето и изпълнено решение сме сгрешили и получаваме ниска оценка на нашата личност. Гордостта ни е наранена, чувството ни за важност нарушено, а самочувствието ни се понижава. Следователно величината на тази болка е пропорционална на разликата между желанието да получим висока оценка и тази, която действително се получава на практика. Психотерапевтите ни съветват да се разделим с колкото може по-голяма част от нашата гордост, високомерие и чувство за важност и да се смирим като приемем една по-ниска оценка за нашата личност. Ако успеем да направим това, то разликата между желаната и действителната оценка чувствително ще се намали, а заедно с това и силата на екзистенциалната болка. Когато болката е слаба, ние лесно я приемаме и лесно признаваме нашите грешки. Като признаем и се разделим с грешките си започваме да получаваме по-добри резултати от нашата дейност. Следователно разликата между желаната и получената оценка допълнително ще намалее, а заедно с това и болката, този път за сметка на получените по-добри резултати. Още по-ниската болка ни позволява още по-лесно да я приемем и съответно още по-лесно да признаваме грешките си и да се разделяме с тях. По този начин спиралата на успеха непрекъснато се затваря към центъра и ние ставаме все по-съвършени и по-съвършени. Може би звучи парадоксално, но когато приемем една по-ниска оценка за нашата личност следва процес, който в края на краищата води до нейното усъвършенстване. Това се дължи на факта, че по-този начин ние стимулираме нашата креативност. И обратно, ако приемем, че нашата личност е съвършена, то тогава не е необходимо да учим нищо и ние ще подтиснем нашата креативност. На практика това означава, че грешките ще следват една след друга, болката ще е силна, ние няма да можем да я понасяме и няма да искаме да я приемем. За да се предпазим от тази силна болка, ние няма да признаваме грешките си и ще ги преписваме на други хора. По този начин грешките ще стават все повече, а спиралата ще се разтваря навън все по-далеч и по-далеч от центъра и от успеха. Затова и пътя към успеха често се удължава твърде много, въпреки желанието ни да го постигнем по-бързо. Дали ще стимулираме нашата креативност или ще я подтиснем зависи само от нас, като отправим вярното послание към нашето подсъзнание. В. Ташев
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||