покажи/скрий
| Разпознаване на трендовите линии |
|
1. Трендови линии в практиката. 2. Опорни точки. 3. Фрактали. 4. Линии на подкрепа и съпротива. 5. Нива на Фибоначи. 1. Трендови линии в практиката. В статията „Динамични структури на финансовите пазари” се запознахме с причините, поради които се образуват трендовете. Ще си спомним още, че трендове се образуват на всички иерархични нива и че те взаимно си влияят. По този начин графиката, която получаваме от финансовите пазари е доста сложна и понякога много неясна. Първо ще се спрем на няколко прости, но не много точни правила за разпознаване на трендове. На фиг. 1 и 2 с плътни линии са показани трендовите линии съответно при възходящ и низходящ тренд. Трендовата линия при възходящ тренд се получава като съединим с права линия два или повече дола, а трендовата линия при низходящ тренд се получава като съединим с права линия два или повече върха. Тъй като тази линия е много лесно установима, съществува тенденция между търговците да прекарват права линия между кои да е две ниски точки при възходящ тренд, или кои да е две високи точки при нисходящ тренд и да наричат тези линии „трендови линии”. Те може наистина да са трендови линии, но може и да не са и да дадат фалшиви сигнали.  Фиг. 1  Фиг. 2 За да сме сигурни, че тези линии са наистина трендови, трябва да използваме още две сравнително прости правила: 1. Ако цената отскочи три или повече пъти от една линия, то вероятно тази линия е наистина валидна трендова линия. На практика това се получава, след като вече сме прекарали линия между две точки и върху продължението на тази линия се получи отскок на цената в още една точка, то тази линия вероятно е трендова линия, както е показано с плътна линия на фиг. 1 и фиг. 2. Това означава, че пазърт е възприел тази линия като отразяваща тренда. Очевидно е, че колкото повече пъти цената отскочи от тази линия, толкова вероятността това да е трендова линия нараства, а заедно с това пък пресичането на тази линия от цената дава валиден сигнал за реверсия на тренда. Ако имаме възходящ тренд и цената отскочи нагоре след като се е допряла до трендовата линия, това показа, че възходящиа тренд е все още валиден. Ако цената пробие трендовата линия, това означава, че ще последва реверсия и възходящия тренд ще се смени с низходящ. Ако имаме низходящ тренд и цената отскочи надолу, след като се е допряла до трендовата линия, това показа, че низходящия тренд е все още валиден. Ако цената пробие трендовата линия, това означава, че ще последва реверсия и низходящия тренд ще се смени с възходящ. 2. Второто правило се отнася до използването на така наречената „връщаща линия”. Тя се прекарва успоредно на трендовата линия, както е показано с прекъсната линия на фиг. 1 и фиг. 2. Ако цените отскочат поне два пъти от връщащата линия, то почти сигурно е, че предполагаемия тренд е валиден. Фактът, че пазарните цени са склонни да се колебаят между двойка линии, произтичат от един много прост феномен. Всеки ценови пулс има твърде ограничена способност да се отклонява от тренда на ценовия пулс от по-високо ниво. Това важи с особена сила за случая, когато пулсът от по-висок ред е в своята трета вълна. Следователно пулсът от по-нисък ред е принуден да клони към тренда на пулса от по-висок ред, като отклоненията над него ще са приблизително равни на отклоненията под него. Така, че мислено може да си представим, че трендовата линия на пулса от по-висок ред минава по средата между двойките линии наречени трендова и връщаща линия на пулса от по-нисък ред. Това е показано на фиг. 3. А самия ценови пулс от по-нисък ред се колебае между тази двойка линии.  Фиг. 3 Важно е да се знае, че трендовите линии не винаги са прави, въпреки че така ги чертаем за по-голямо улеснение. С течение на времето трендовете от по-високо ниво са склонни да се отместват малко нагоре или малко надолу, така че когато чертаем тренда като права линия, той може да не минава точно през върха или дола. 2. Опорни точки. В предходната точка описахме начин, който бързо и лесно ни дава възможност да изчертаем линията на тренда. Често обаче графиките на цените притежават множество върхови и множество долови точки. В тези случаи линията на тренда се оказва нееднозначна. В зависимост от предпочитанията на търговеца към определени точки, които той счита за важни, могат да се изчертаят няколко трендови линии без да е ясно коя е вярната. Затова ще разгледаме един по-прецизен метод за изчертаване на трендови линии. Първо ще отбележим, че трендовата линия ще изчертаваме отдясно наляво, а не както е прието в практиката от ляво на дясно. Този подход се определя от факта, че информацията, която се намира в дясната част на графиката е по-актуална от тази, която се намира по-наляво. Освен това трябва да дефинираме важните точки, които ще определят трендовата линия. Тези опорни точки са горни, определящи низходящия тренд и долни, определящи възходящия тренд. Нека да разгледаме една ценова графика от тип „японски свещи”, на която са показани минималните цени (Low ), максималните цени (High ), цените на отваряне (Open) и цените на затваряне (Close ) за всеки времеви интервал (bar) в случая 30 минути – фиг. 4.  Фиг. 4 Една точка е горна опорна точка, когато съседните и точки High , както отляво така и отдясно са по-ниски от нея. Една точка е долна опорна точка, когато съседните и точки Low , както отляво така и отдясно са по-високи от нея. Горни опорни точки на фиг. 4 са точките образувани от цените High, отбелязани с кръгче, като например А и В, а долни опорни точки са точките образувани от цените Low, като например D и C. Тази дефиниция е съгласно правилата на Т. Демарк и затова тези точки понякога се наричат „ТД” точки. Линията на тренда може да бъде прекарана между кои да е две съседни точки. Ще се получи набор от трендови линии с различно направление, което е съвсем логично, защото те отразяват динамиката на пазара. Вярната обаче ще бъде последната, прекарана между последните две точки. На фиг. 4 това е линията АВ, като точката А се намира в дясно от В с което се илюстрира, че изчертаването започва от дясно на ляво. Само за илюстрация е показана и възходящата трендова линия CD. Смисълът от изчертаването на тези линии е очевиден. Продължението на линията на тренда, този път надясно и пресичането му с цените дава важен сигнал, че текущия тренд е приключил. Както се вижда от графиката на фиг. 4, след пресичане на линията АВ с ценовата линия, низходящия тренд (корекция) се сменя с възходящ. Така дефинираните опорни точки се идентифицират бързо и лесно, но в същото време съществува възможност това да не са „истински” опорни точки. Поради тази причина се въвежда още набор от правила, които значително повишават достоверността на опорните точки. Тези правила, обаче са малко усложнени и инвеститорът трябва да има известен опит в прилагането им, в противен случай отново може да се допусне грешка и ефекта от допълнителните правила да се сведе до нула. Ето защо тези правила няма да ги разглеждаме. Въпреки, че тези линии не са много надеждни, поради лесното и бързото им изчертаване, те могат да се използват като един предварителен и умерен по сила сигнал, че е възможна промяна на тренда. Ако искаме да сме по-сигурни ще трябва да използваме още един сигнал от друг индикатор, който ще ни служи като потвърждение. 3. Фрактали. Фракталите се дефинират по начин подобен на опорните точки. Горен фрактал се нарича максимума на ценовия бар, който има пред себе си (в ляво от себе си) два ценови бара с максимуми по-ниски от дефинирания за фрактал бар и два бара след него ( в дясно от себе си) с максимуми по-ниски от дефинирания за фрактал бар. Долен фрактал се нарича минимума на ценовия бар, който има пред себе си (в ляво от себе си) два ценови бара с минимуми по-високи от дефинирания за фрактал бар и два бара след него ( в дясно от себе си) с минимуми по-високи от дефинирания за фрактал бар. Това е най-общата дефиниция за фрактал. Някой автори прецизират тази дефиниция като налагат малко по-различни правила: например те допускат един или два от ценовите барове да имат равен максимум (минимум), но следващия трети да отговаря на изискването. На фиг. 5 са показани различни модели на фрактали, като фракталното ниво е показано със стрелка. Модел А – горен фрактал. Модел В – долен фрактал. Модел С – тези фрактални нива не се признават от някой автори и ако търговския терминал има софтуер за автоматично изчертаване на фрактали, могат и да не се видят на ценовата графика. Модел D – това е валиден фрактален модел, защото ценовите барове до и зад дефинирания за фрактал ценови бар изпълнат изискванията на дефиницията, независимо, че един и същи бар участва едновременно в конфигурацията както за долен така и за горен фрактал. Модел Е – към този модел е поставено изискването за трети по-нисък ценови бар от този, който е дефиниран като фрактал, защото втория е равен на фракталния.  Фиг. 5 На фиг. 6 са показани фракталните барове с кръгче, респективно долните и горни фрактални нива съгласно дефиницията.  Фиг. 6 Нека сега да се върнем в точката, в която разгледахме математическия модел на финансовите пазари и достигнахме до извода, че основната клетка, която изгражда структурата на финансовите пазари е единичния ценови пулс показан на фиг. 13 (виж Математически модел на финансовите пазари). По-нататък в „Динамични структури на финансовите пазари” разгледахме иерархичната структура на финансовите пазари фиг. 1 (пак там) и установихме, че единичния пулс се повтаря по един е същи начин на всяко йерархично ниво, които нарекохме фрактални образования. И най-накрая, в резултат на всичко това изведохме и Вълновия модел на Елиът, показан на фиг. 8 (пак там). Ще пречертаем фиг. 8 (пак там) във вид показан на фиг. 7.  Фиг. 7 На фиг. 7 всички върхове и долове са отбелязани с кръгче. Характерното за върховете е, че точките преди и след тях са по-ниски - те и затова се наричат върхове, а характерното за доловете е , че точките преди и след тях са по-високи - те и затова се наричат долове. Ако сравним фиг 5 и 6 с фиг. 7 стигаме до извода, че фракталите са точките където завършват фракталните образования (вълнте), независимо дали са импулсни вълни или корекции, а също така независимо дали са вълни от по-ниско или по-високо йерархично ниво. Нека да отбележим, че на фиг. 7 е дадена теоретичната крива, а на фиг. 6 реална графика от валутните пазари. Важен извод: Фракталите са особени точки с фундаментален характер, които определят структурата на даден финансов пазар. Всяка една импулсна или коригираща вълна, на всяко йерархично ниво завършва с фрактал. Поради важната информация, която дават фракталите, в много от съвременните търговски платформи е предвидена възможност за автоматично маркиране на фракталите, а така също и фракталните линии, за които ще говорим по-нататък. След като имаме фракталните точки вече е значително по-лесно да изчертаем и вълните на Елиът както е показано на фиг. 8. С дебела плътна линия са изчертани вълните от най-високо йерархично ниво, с тънка плътна линия вълните от по-ниско ниво, а с прекъсната от най-ниско йерархично ниво.  Фиг. 8 Ако разгледаме теоретичната крива на фиг. 7 и реалната графика на фиг. 8 ще видим, че има доста добро приближение между теория и практика в исторически план. На търговците обаче им е разрешено да откриват позиции само в дясната част на графиката. Тогава следва да зададем въпроса: Дали след като ни е известна една част от 5-3 модела на Елиът можем с достатъчна точност да дочертаем следващите вълни така, че да откриваме позиции в правилната посока. Отговора на този въпрос е по-скоро отрицателен отколкото положителен. Никога не трябва да забравяме, че принципът на Елиът се отнася преди всичко за формата на вълновите процеси, но не и за съдържанието. Сдруги думи казано формата на вълните винаги и непрекъснато ще се повтаря във времето, но нивата, при които тези вълни ще се обръщат ще бъдат почти винаги различни. Тези нива могат да се определят по-скоро от вътрешно присъщите пропорции на Логаритмичната спирала, стояща в основата на единичния ценови пулс и нейното златно сечение, което ни свързва с числата на Фибоначи. Върху нивата на Фибоначи ще се спрем по-нататък и ще видим как да ги използваме в търговската си дейност. Следователно фракталните нива ни дават важна информация за структурата на съответния финансов пазар. Нека да продължим да изследваме каква още информация ни дават фракталните нива и каква ще е ползата от тази информация. 4. Линии на подкрепа и съпротива. Нека да разгледаме рисунките на фиг. 2 и фиг. 3. Горната линия, независимо дали е трендова при низходящ тренд или връщаща при възходящ тренд се нарича линия на съпротива ( Resistance), а долната линия, независимо дали е трендова при възходящ тренд или връщаща при низходящ тренд се нарича линия на подкрепа (Support). Техническите причини за появата на тези линии вече обяснихме в точка 1. Психологическите причини за появата на линията на съпротива е факта, че когато цените станат достатъчно високи се появява силен интерес към продажба и повишеното предлагане води до намаляване на цените. Достигайки до тази линия, цените като че ли срещат някаква съпротива и се оттласкват в обратна посока. Ето защо тя се нарича линия на съпротива. Психологическите причини за появата на линията на подкрепа е факта, че когато цените станат достатъчно ниски се появява силен интерес към покупка и повишеното търсене води до увеличаване на цените. Достигайки до тази линия, цените като че ли срещат някаква подкрепа и се оттласкват в обратна посока. Ето защо тя се нарича линия на подкрепа. Нека да разгледаме фиг. 6 и като използваме фракталите да начертаем линиите на подкрепа (Support) и съпротива (Resist) на фиг. 9.  Фиг. 9 Веднага забелязваме как цените като достигнат линиите на подкрепа и съпротива се оттласкват и тръгват в обратна посока. Трендовата линия, обаче от низходящия тренд в случая отбелязана като удебелена прекъсната линия Resistans се пресича с цените и тренда се сменя във възходящ. Валидните линии на подкрепа и съпротива се отличават с това, че когато цените ги достигнат започват да се държат по особен начин. Цените сравнително бавно достигат до тези линии, но когато ги достигнат след леко колебание или се оттласкват и поемат бързо в обратна посока или ги пробиват и бързо продължават в същата посока. Това поведение на цените е съвсем логично. Линиите на подкрепа и съпротива се определят от по-краткосрочния тренд, от по-ниско йерархично ниво и докато той се колебае около средносрочния тренд цените винаги ще се отблъскват и ще променят посоката си. Когато обаче, средносрочния тренд промени посоката си цените ще получат мощен тласък и с голяма доза сигурност може да се каже, че съответната линия ще бъде пробита и цените ще продължат да се движат бързо в същата посока. Когато тренда се сменя от низходящ във възходящ ще бъде пробита линията на съпротива, а когато тренда се сменя от възходящ във низходящ ще бъде пробита линията на подкрепа. От всичко казано до тук следва, че вероятността цените да се оттласнат от линиите на подкрепа и съпротива е по-голяма от колкото да ги пробият. Тази закономерност се използва от краткосрочните търговци, които не търсят дългосрочни трендове и упражняват така наречена „позиционна или търговия в диапазон”. Ще обясним тази техника по принцип и съвсем накратко. Когато цените се движат нагоре, търговците разполагат един Entry sell limit ( чакащ за продажба) ордер съдържащ 1 лот на 5- 10 пойнта под линията на съпротива и един Entry buy stop ( чакащ за покупка) ордер съдържащ 3 лота на 5-10 пойнта над линията на съпротива. Когато цената достигне първия ордер, той автоматично ще се изпълни и ще отвори позиция с един продаден лот. Ако цената се отласне и тръгне в посока надолу този лот ще бъде затворен с печалба близо да линията на подкрепа (от разположения чакащ ордер там). Ако цената пробие линията на съпротива и достигне до втория ордер, той ще се изпълни автоматично, като единия лот ще затвори вече отворения със загуба от около 10-20 пойната, но станалите два лота отворени в посока на тренда от по-високо ниво ще донесат 2-3 пъти по-висока печалба. Това твърдение се основава на факта, че трендът от по-високо ниво ще изтласка цените на значително разстояние от линията на съпротива, а самата линия на съпротива често се превръща в линия на подкрепа. Когато цените се движат надолу, краткосрочните търговци разполагат един Entry buy limit ( чакащ за покупка) ордер съдържащ 1 лот на 5- 10 пойнта над линията на подкрепа и един Entri sell stop ( чакащ за продажба) ордер съдържащ 3 лота на 5-10 пойнта под линията на подкрепа. Когато цената достигне първия ордер, той автоматично ще се изпълни и ще отвори позиция с един закупен лот. Ако цената се оттласне и тръгне в посока нагоре този лот ще бъде затворен с печалба близо да линията на съпротива (от разположения чакащ ордер там). Ако цената пробие линията на подкрепа и достигне до втория ордер, той ще се изпълни автоматично, като единия лот ще затвори вече отворения със загуба от около10- 20 пойната, но станалите два лота отворени в посока на тренда от по-високо ниво ще донесат 2-3 пъти по-висока печалба. Това твърдение се основава на факта, че трендът от по-високо ниво ще изтласка цените на значително разстояние от линията на подкрепа, а самата линия на подкрепа често се превръща в линия на съпротива. Възможни са и фалшиви пробиви но те са по-малко вероятни. Фалшивите пробиви се появяват по-често в импулсната вълна „1” на средносрочния тренд, когато той е по-слаб, а краткосрочния ценови пулс по-силен. Когато цените се намират в „3” и „5” импулсни вълни, които се отличават с по-голяма сила, фалшивите пробиви са по-малко вероятни, защото тренда от по-високо ниво е склонен да подтиска ценовия пулс от по-ниско ниво. Нека отново да разгледаме фиг. 6 и да използваме фракталите за да изчертаем хоризонтални линии изхождащи от тях – фиг. 10. Линиите изхождащи от горните фрактали формално ще наречем отново линии на съпротива, а линиите изхождащи от долните фрактали формално ще наречем отново линии на подкрепа. Линиите на съпротива са начертани с прекъсната точкова линия, а линиите на подкрепа с прекъсната линия от тирета. Нарочно използваме думата формални, защото те не са истински нива на подкрепа и съпротива, но как ще се превърнат в такива ще видим след малко.  Фиг. 10 Това, което забелязваме веднага е, че линиите на подкрепа при низходящия тренд пресичат непрекъснато цените, а линиите на съпротива не достигат цените с изключение на третата последна, която пресича цените. При възходящ тренд е обратно – линиите на съпротива непрекъснато пресичат цените, а линиите на подкрепа не ги достигат. Обяснението в случая е напълно логично. Когато имаме низходящ средносрочен тренд от по-високо йерархично ниво той изтласква цените надолу много повече отколкото възходящата вълна на краткосрочния тренд от по-ниско ниво нагоре, защото той е значително по-мощен. Поради тази причина, докато е налице низходящ средносрочен тренд цените непрекъснато ще се пресичат с линията на подкрепа, а в същото време линията на съпротива няма да ги достига. Следователно, ако на графиката се наблюдава непрекъанато пресичане на линията на подкрепа от цените, а линията на съпротива не ги достига, това е сигурен белег, че текущия тренд от по-високо йерархично ниво е низходящ. В този случай, търговците следва да закрият дългите си позиции и да започнат да откриват къси. Когато линията на съпротива започне да пресича цените, а линията на подкрепа да не ги достига, това означава, че тренда е в реверсия и има голяма вероятност да се обърне като стане възходящ. Обяснението в случая на възходящ средносрочен тренд е аналогично. Когато имаме възходящ средносрочен тренд от по-високо йерархично ниво той изтласква цените нагоре много повече, отколкото нисходящата вълна на краткосрочния тренд от по-ниско ниво надолу, защото той е значително по-мощен. Поради тази причина, докато е налице възходящ средносрочен тренд цените непрекъснато ще се пресичат с линията на съпротива, а в същото време линията на подкрепа няма да ги достига. Следователно, ако на графиката се наблюдава непрекъанато пресичане на линията на съпротива от цените, а линията на подкрепа не ги достига, това е сигурен белег, че текущия тренд от по-високо йерархично ниво е възходящ. В този случай, търговците следва да закрият късите си позиции и да започнат да откриват дълги. Тъй като на графиките текущия тренд е не винаги е очевиден, разположението на линиите на подкрепа и съпротива спрямо цените ни дава важна информация дали текущия тренд е низходящ или възходящ. Тъй като линиите на подкепа и съпротива непрекъанато се пресичат с цените съответно при низходящ и възходящ тренд, казахме че формално ще ги наричаме такива. До тук разгледахме как трябва да тълкуваме сигналите, които ни дават хоризонталните и наклонени линии на съпротива и подкрепа при наличието на низходящ или възходящ тренд. На финансовите пазари обаче, доста често се наблюдава графично изображение на цените, на което липсва тренд или което е същото плосък (flat) тренд. Тези случаи се появяват, когато на инвеститорите им липсва информация (няма шокове) и те не търгуват, защото не могат да определят каква позиция да заемат. Слабите отклонения на цените нагоре и надолу се инициализират от маркетмейкърите, последвани от малка група свръхкраткосрочни търговци. Един такъв случай е показан на фиг. 11, където търговията се извършва продължително време в диапазон 30 – 40 пойнта. Виждаме как трите линии на съпротива, маркирани на фигурата с прекъсната точкова линия и изхождащи от горните фрактали, са разположени на една права хоризонтална линия, а другите две на втора хоризонтална линия много близко до нея.  Фиг. 11 На практика това означава, че тези две линии могат да се разглеждат като една хоризонтална линия, която е действителна линия на съпротива. И наистина виждаме как цените многократно достигат до нея и се отблъскват в обратна посока. Аналогично е положението с линиите на подкрепа, които са отбелязани с прекъсната линия от тирета и изхождащи от долните фрактали. На практика това означава, че тези две линии ( в края на графиката три) могат да се разглеждат като една хоризонтална линия, която е действителна линия на съпротива. И наистина виждаме как цените многократно достигат до нея и се отблъскват в обратна посока, особенно ако проследим продължението на горната линия на ляво, отбелязана с тънка прекъсната линия. Причина за тази картина ще подчертаем още веднъж е хоризонталното движение на главния тренд от по-високо йерархично ниво, около когото се колебае ценовия пулс от по-ниско ниво. Именно върховете и доловете на ценовия пулс от по-ниско ниво образуват фракталите, които пък определят линиита на подкрепа и съпротива. Докато хоризонталния тренд от по-високо ниво е в сила цените почти винаги ще достигат до линията на съпротива и ще се връщат надолу и почти винаги ще стигат до линията на подкрепа и ще се обръщат нагоре. За този случай още се казва, че цените се движат в диапазон или канал. Докато цените се движат в канал, търговската тактика е да се затварят дългите позиции около линията на съпротива и да се отварят къси, а когато цените достигнат линията на подкрепа – да се затварят късите позиции и да се отварят дълги. С други думи в този случай трябв да се тургува контратрендово. Този начин на турговия носи по-висок риск и е добре да се използва от търговци с известен опит, В този случай като потвърждение могат да се използват и Технически индикатори от типа осцилатори, например индикатора Стохастика. Вместо стопове използваме Entry (чакащи ) ордери с големина 3 лота, разположени както следва – на около 10-15 пойнта над линията на съпротива за покупка и на 10-15 пойнта под линията на подкрепа за продажба. Размерът 10-15 пойнта е приблизително съобразен с временния интервал М30 (30 минути) и той трябва да ни предпази от фалшив пробив. Рано или късно на пазара ще се появи информация, която ще раздвижи цените в определена посока и една от двете линии ще бъде пробита. Когато това стане, автоматично ще се изпълни съответния чакащ ордер. Както вече отбелязахме това движение ще е значително и затова ордерите са с размер 3 лота. А докато се чака пробива може да се търгува в диапазон. Ако канала се стесни под 30 пойнта на пазара трябва да останат само търговците обичащи силните усещания. В резюме на тази точка ще отбележим, че като използвахме наклонените и хоризонтални линии на съпротива и подкрепа изхождащи от съответните фрактали, показахме как да определяме вида ( наклонен или хоризонтален ) и посоката ( възходящ или низходящ) на главния тренд, или което е все същото тренда от по-високо йерархично ниво. Това е много важно да се знае за да се изпълни основното правило за намаляване на риска, а именно да откриваме само дълги позиции в средносрочен таймфрейм, когато дългосрочния тренд е възходящ и да откриваме само къси позиции в средносрочен таймфрейм, когато дългосрочния тренд е низходящ. Винаги трябва да следим какво стява в „дълбочината” на финансовите пазари, защото там движенията са по-продължителни, по-мощни и с по-голям динамичен диапазон. 5. Нива на Фибоначи. В точка 3 отбелязахме, че формата на вълните винаги и непрекъснато ще се повтаря във времето съгласно вълновата теория на Елиът, но нивата, при които тези вълни ще се обръщат ще бъдат почти винаги различни. Тези нива могат да се определят по-скоро от вътрешно присъщите пропорции на Логаритмичната спирала стояща в основата на единичния ценови пулс, а нейното златно сечение ни свързва с числата на Фибоначи. Тъй като вече разгледахме подробно числата на Фибоначи, ще цитираме по-важните и по-използваните от тях: 0.382 ; 0.500 ; 0.618 ; 1.000 ; 1.382 ; 1.500 ; 1.618 ; 2.618 В търговските терминали за автоматично изчертаване се ползват и числата 0.236 и 0.764. Всички тези числа се използват за да се състави една редица в проценти: 23.6% , 38.2% , 50.0% , 61.8% , 76.4%, 100% , 123%, 138%, 150%, 168%, 200%, 261%. Това е най-често използваната редица, но към нея могат да се добавят и други числа. Правилото за изчертаване е много просто. Взема се последното по-значително движение на цените, независимо дали е нагоре или надолу и се определя като база 100%. Всички останали нива се пресмятат и изчертават автоматично. От операторът (търговецът) се изисква само да използва съответния инструмент от терминала за да посочи базата. На фиг. 12 са посочени по-характерните движения при низходящ и възходящ тренд, като базата е посочена с плътната линия HL.  Фиг. 12 При модел А, имаме възходящ тренд, когато цеиите надминават последния връх H. При модел B, имаме възходящ тренд, когато цеиите не могат да достигнат последния връх H и се обръщат в посока надолу. При модел C, имаме низходящ тренд, когато цеиите надминават последния дол L. При модел D, имаме низходящ тренд, когато цеиите не могат да достигнат последния дол L и се обръщат в посока нагоре. Ще използваме само модел А за да покажем как се разполагат нивата на Фибоначи, защото в другите модели то е аналогично. След като сме определили базата HL, то първото ниво на Фибоначи е разположено на разстояние 38.2% от дължината HL по посока нагоре от точка L. С други думи казано програмата автоматично изчислява 38.2% от базата HL, добавя това разстояние към нивото на точка L и получава точката Т1, а след това прекарва през нея хоризинтална линия. Нивата на Фибоначи са показани на фиг 13. с прекъснати линии.  Фиг. 13 Например: Курса EUR/USD в точка Н е 1.2300, а в точка L е 1.2250. Тогава дължината HL = 1.2300 - 1.2250 = 0.0050 или 50 пойнта. Изчисляваме 38.2% от дължината HL или 38.2%*50 пойнта = 19.1 пойнта Нивото на Т1 получаваме като дължината 19.1 пойнта прибавяме към нивото на L Тогава за нивото на първата цел (target) T1 получаваме: Т1 = 1.2250+ 0.00191=1.2269 След това през нивото 1.2269 прекарваме хоризонтална линия, което е първото ниво на Фибоначи Т1. По същия начин изчисляваме точката Т2, която е вече на 50% от дължината HL и прекарваме линия през нея, която е второто ниво на Фибоначи. По същия начин прекарваме и останалите нива на Фибоначи. В повечето програми, които обслужват търговския терминал съществува възможност търговецът да добавя и други числа освен вградените и по този начин да получи и други нива в зависимост от своите предпочитания. Нивата на Фибоначи играят много важна роля за определяне на нива на подкрепа и съпротива, заедно с тези които описахме вече. В този смисъл те могат да определят и целта (target), която си е поставил търговецът при достигането, на която той да затвори (или отвори) определена позиция. Тъй като тези нива стават все по-популярни и все повече търговци се съобразяват с тях, отварянето и затварянето на позиции тъкмо на тези нива ги превръща в още по-силни линии на подкрепа и съпротива. Особенно висока става тяхната достоверност, ако съответното ниво на Фибоначи съвпадне с нивото на съответния фрактал. На практика нивата на Фибоначи трябва да се използват по същия начин, който вече описахме за движението на цените около нивата на подкрепа и съпротива. Когато цените се откъснат от точка L и започнат да се доближават до първото ниво на Фибоначи, те обикновено се движат бавно. Когато го достигнат това ниво, след известно колебание цените или се оттласкват в обратна посока и започват да се движат бързо надолу, или пробиват нивото и започват да се движат бързо нагоре докато достигнат следващото ниво на Фибоначи. Там се повтаря същото поведение. В случаите, когато има силен тренд от по-високо йерархично ниво цените бързо пробиват нивата и продължават движението си в същата посока. Следователно, ако не е налице силен тренд от по-високо йерархично ниво можем да поставим чакащ ордер за продажба под съответното ниво с 1 лот и чакащ ордер за покупка с 3 лота над същото ниво. Ако е налице силен тренд от по-високо йерархично ниво, вероятно това ниво ще бъде пробито и ще насочим внимание към следващото ниво. Ако тук цените забавят своя ход ще приложим тактиката с чакащите ордери, ако не ще изчакаме следващото ниво. Ето защо на фиг. 13 всяко ниво е отбелязано със стрелка надолу, което показва, че е възможна реверсия надолу. Не бива да забравяме, че когато нивото на съпротива бива пробито то се превръща в ниво на подкрепа и обратно – пробиването на нивото на подкрепа го превръща в ниво на съпротива. На фиг. 14 е дадена графика от валутния пазар с таймфрейм от 4 часа за двойката EUR/USD с линии на Фибоначи. За базова линия е взето движението от т. H до т. L.  Фиг. 14 Ако проследим оранжевите хоризонтални лини на Фибоначи, веднага ще отбележим колко много на брой пъти цените ги достигат и се оттласкват от тях, което е доказателство, че те наистина могат да служат за линии на подкрепа и линия на съпротива. Например, с впечатляваща точност са достигнати нивата на съпротива при 238%, при 200%. на 2 пъти, няколкократно при 161%, при 138% при 76% и много други. А линията на подкрепа е забелижителна при 38.2%, при 50%, 76.4%, 138.2% и много други. Разсъжденията и за останалите модели от фиг. 12 са аналогични и затова няма да ги разглеждаме. И накрая ще отбележим, че в теоретичен план действията на търговеца с нивата на Фибоначи изглеждат ясни, но на практика се появяват някой трудности. Такива трудности са например: да се определи кое движение е „значително” , за да се използва като база, какво означава цените да се движат бързо и бавно, както и някой други. С набиране на опит тези трудности постепенно се преодоляват. Последна редакция на 15.07.2008
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||