покажи/скрий
| Динамична структура на финансовите пазари и вълните на Елиът |
|
1. Фрактални образования. 2. Oбразуване на трендове . 3. Движение на цените около върховете и доловете. 4. Вълновия принцип на Елиът . 5. Специфична разлика в практиката . Когато разгледахме Математическия модел на финансовите пазари отбелязахме, че ценовите пулсове се развиват едновременно на няколко йерархични нива и показахме схематично това на фиг. 7 (виж. математическия модел на финансовите пазари). Когато тези йерархични образования се повтарят по форма във вертикален ред по един и същи начин те се наричат Фрактални образования. 1. Фрактални образования . Фрактални образования са тези, които съдържат в себе си същите фигури от по-ниско йерархическо ниво, а самите те се съдържат в същите фигури от по-високо йерархическо ниво. Като използваме този принцип, ще начертаем математическия модел от фиг. 16 ( виж. математическия модел на финансовите пазари) за три нива едновременно. Това е показано на фиг. 1.  Фиг. 1 Средното йерархическо ниво, което разглеждаме на фиг. 1 е начертано с нормална плътна линия с оранжев цвят. Това ниво съдържа в себе си по-ниското йерархично ниво начертано с тънка плътна линия със зелен цвят, а самото то се съдържа в по-горно йерархично ниво начертано с дебела четвена линия. Триетапния реверсивен модел се състои от три отсечки – по една за всеки етап. По-нататък ще ги наричаме вълни. Тези вълни в различните йерархични нива са означени по различен начин за да се отличават една от друга: Високо йерархично ниво: - А, В, С за бичи пазар (вълните са начертани с дебела червена линия) - X, Y, Z за мечи пазар (не са показани на чертежа) Средно йерархично ниво: - а, в, с за бичи пазар (вълните са начертани с плътна оранжева линия) - x, y, z, за мечи пазар (вълните са начертани с плътна оранжева линия) Ниско йерархично ниво: - 1, 2, 3 за бичи пазар (вълните са начертани с тънка зелена линия) - i, ii, iii за мечи пазар (вълните са начертани с тънка зелена линия) В динамичната структура нарисувана на фиг. 1 се вижда, че вълните от по-горните йерархични нива са синхронизирани с вълните от по-долните нива – всяка старша вълна съдържа един пълен бичи или мечи цикъл от по-ниско ниво. Възможно е обаче вълната от по-високо йерархично ниво да съдържа няколко пълни ценови пулса от по-ниско йерархично ниво. За да са синхронизирани вълните в този случай е необходимо началото на старшия цикъл да съвпада с началото на първия цикъл от по-нисък разред, а края на по-старшия цикъл да съвпада с края на последния цикъл от по-нисък разред. От физиката е известно, че състоянието на синхронизъм е естественото състояние за системите, защото в това състояние те съществуват с най-малко енергия. Ето защо ако системата се разбалансира по някаква причина тя ще се стреми да подтисне колебанията на по-ниско ниво за да влезе отново в синхронизъм. Както вече споменахме структурата на финансовите пазари е “бомбандирана” непрекъснато с най-различни шокове. Всяка неочаквана информация за инвеститорите представлява по-силен или по-слаб шок за йерархичната структура. След получаване на шок, независимо на кое ниво, системата се разсинхронизира. Различните нива започват да си влияят едно на друго. В края на краищата, вълните от по-висок ранг подтискат вълните от по-ниско йерархично ниво и системата влиза отново в синхрон до следващия шок. Много често се случва преди системата да се е възстановила от първия да се получи втори шок. И още нещо много важно – реакцията на системата на всяко йерархично ниво има характера на вече разгледания математически модел. Нека да се върнем към фиг. 1 и да я разгледаме по-подробно. Виждаме, че в момента t1 вертикалната прекъсната линия пресича едновременно и трите линии от различните йерархични нива, като образува цените Р1, Р2 и Р3 едновременно. Тъй като цената на определен вид акции не може да се изрази с три числа едновременно, то истинската цена всъщност е суперпозиция ( геометричен сбор) от тези три цени. С други думи на реалната ценова графика ние ще видим само общия резултат (общата сума) от това едновременно движение. Подобно е движението на водна частица в световния океан. Тя участвува едновременно в прилива и отлива, във вълнообразното движение породено от различното налягане на въздуха и завихренията на гребена известно като “морско зайче”. За да наблюдаваме по-добре това движение, нека да си представим, че във водата плава една мъничка частица стериопор. Движението на тази частица ще бъде едно сложно движение във времето, защото върху него ще влияят едновременно прилива и отлива, водната вълна предизвикана от вятъра и завихрянията около гребена. Правата задача в случая е : Като знаем движението на цените на всяко йерархично ниво да намерим резултантната цена за един сравнително кратък период от време. Ние вече знаем от предходната глава, че движението на цените след като инвеститорите са подложени на шок има формата на Златната спирала. Ако на нас са ни известни историческите данни за цените на всяко йерархично ниво към настоящия момент, ние бихме могли по законите на Златната спирала да пресметнем движението на цените и за един бъдещ момент за същите тези йерархични нива. След това просто ще сумираме цените от всички нива за всеки един период от време и така ще намерим прогнозните резултантни цени. Една такава компютърна симулация е показана на фиг. 2.  Фиг. 2 На фиг. 2 ние предполагаме, че движението на цените на най-ниско йерархическо ниво р0, отбелязано с тънка зелена линия и следващото йерархическо ниво р1, отбелязано с оранжева линия са известни. По вертикалната координата са нанесени цените на определен вид акции в лв, а по хоризонталата времето в дни – от 0 до 63 ден. Като извършим геометрично събиране на цените от ниво р0 и ниво р1 за всеки един ден поотделно, т.е. “ тънката зелена линия” и “оранжевата линия” линии, намираме резултантната цена Р за всеки един от тези 63 дни – т.е. плътната червена линия. Именно това е цената, по която се извършват сделките на фондовата борса или валутните пазари. За да станат по-ясни процесите, които протичат на финансовите пазари, на фиг 2 сме допуснали няколко опростявания: - Вълните на различните йерархични нива са синхронизирани – в случая на една вълна от по-високото йерархично ниво отговарят точно 2 ценови пулса от по-ниско йерархическо ниво. - Взети са само 2 йерархични нива, а те често са поне 3 или повече. - Ценовите пулсове на по-ниското ниво са еднакви. - Вълните имат характера на прави линии. Въпреки тези oпростявания виждаме, че резултантната линия вече има значително по-сложна форма отколкото единичния ценови пулс. Веднага отбелязваме, че вълните, които са по посока на по-високото йерархично ниво са удължени, а тези, които са в обратна посока са скъсени. Например: на фиг. 2, третата вълна в резултантното движение на цените (плътната червена линия) е очевидно по-дълга от третата вълна на ниското йерархично ниво (тънката зелена линия). На финансовите пазари тези опростени условия често не са изпълнени в резултат, на което резултантното движение на цените е доста по-сложно. Проблемът, обаче не е във факта, че реалните условия на финансовите пазари предполагат едно сложно движение на цените, защото и най-елементарния компютър ще се справи с тези сметки. Проблемът се състои в това, че никой не може да ни предостави исторически данни за движението на цените на различните йерархични нива. На финансовите пазари съществуват реални цени, които съдържат компоненти от различни йерархични нива. Следователно, за да се получи движението на цените в различните йерархични нива трябва реалните цени, които ни се доставят на търговския терминал, да се разложат на техните компоненти. С други думи в случая трябва да се реши обратната задача: Като се знаят реалните цени за определен период от време, те да се разложат на своте компоненти, по такъв начин, че да се получат движенията на цените за различни йерархични нива. Ако успеем да решим тази задача, то от историческите данни за реалните цени лесно ще получим историческите данни за движението на цените на всяко йерархично ниво. После ще приложим пропорциите на Златната спирала и ще намерим бъдещите цени за всеки йерархичен период. И най-накрая просто ще сумираме бъдещите цени от всички йерархически нива и ще получим реалните прогнозни цени за известен бъдещ период от време. Класическите методи на анализ и синтез са известни много отдавна и това, че ние искаме да ги приложим не представлява нищо ново. За съжаление обаче, решаването на обратната задача не е лесна работа. Някои учени използват метода на Спектралния анализ и с помощта на Фурие-преобразованията разлагат сложните периодични движения на сума от прости периодични функции. Подобни методи успешно се използуват в областта на метеорологията, квантовата и статистическа физика. Спецификата на финансовите пазари обаче, изисква по-задълбочени изследвания. Затова тези занимания ще ги оставим на математиците, а ние ще използваме други методи за решаване на обратната задача. Тези методи са косвени, но за сметка на това са по-прагматични. 2. Oбразуване на трендове . Нека да се върнем към фиг. 2 и да я разгледаме по-внимателно. Ще се концентрираме само върху реалните цени, т.е. върху плътната линия. Тънката зелена и дебелата оранжева линии за нас са невидими, защото нито има кой да ни ги достави нито ние можем сами да си ги получим. Веднага забелязваме, че плътната червена линия всъщност е една начупена линия, която се движи ту нагоре, ту надолу. Движението нагоре, обаче е по-продължително и с по-високи темпове отколкото надолу, така че цената на 42-рия ден е значително по-висока от цената през 1-вия ден. С други думи, ние забелязваме една тенденция цените да се изтласкват все по-нагоре и по-нагоре, въпреки че от време на време те се движат и надолу. Тази тенденция в движението на цените се нарича “Тренд”. В случая тренда е възходящ. При низходящия тренд съществува тенденция цените да се изтласкват все по-надолу и по-надолу. Ясно е, че възходящите трендове са характерни за бичите пазари, а низходящите за мечите пазари. Характерна особеност на трендовете е, че както точките, които образуват дол, така и точките, които образуват връх се движат в съгласувана посока с посоката на тренда. Когато имаме един възходящ тренд, какъвто е този на фиг. 2 виждаме, че всеки следващ връх се намира на по-високо ниво от предходходния връх и всеки следващ дол се намира на по-високо ниво от предходния дол. При низходящите трендове е обратното – всеки следващ връх се намира на по-ниско ниво от предходния връх и всеки следващ дол се намира на по-ниско ниво от предходния. Разбира се всичко казано до тук е съвсем очевидно на фиг. 2, където обаче сме приели редица опростявания. На реалните пазари графичното изобразяване на цените е значително по-сложно и затова там трендовете по-трудно се разпознават. За да преодолеем част от тези трудности за нас е важно да си изясним перспективата в която ще осъществяваме търговските операции. Вече споменахме, че за различните йерархични нива са характерни пулсове с различни периоди и различни амплитуди. Става дума за това, че процесите, които протичат на по-ниски йерархични нива се отличават с по-къси периоди и по-малки амплитуди, докато на по-високите йерархични нива процесите протичат по-бавно и затова пулсовете са с много по-големи периоди и по-големи амплитуди. Това се вижда и на фиг. 2., където за времето на развитие на първата вълна от по-високото йерархично ниво р1(дебелата оранжева линия) се развиват 12 вълни от по-ниското йерархично ниво р0(тънката зелена линия). Следователно за всяко йерархично ниво си има и специфичен тренд. В този смисъл се казва, че на финансовите пазари се развиват процеси с различна срочност – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни с характерните за тях пулсове. Много условно може да се каже, че краткосрочните пулсове се развиват за няколко или повече дни, средносрочните за няколко седмици, а дългосрочните за няколко или повече месеци. Съществуват разбира се и свръхкраткосрочни и свръхдългосрочни пулсове. От това веднага следва, че и трендовете, които проследяваме на една графика ще са кракосрочни, средносрочни и дългосрочни. Ако перспективата, в която търгуваме има средносрочен план, може и да не обръщаме голямо внимание на свръхкраткосрочните и свръхдългосрочните трендове, но непременно трябва да се концентрираме върху кракосрочните, средносрочните и дългосрочните трендове. Така ние по-правилно ще определим текущия средносрочен тренд, както и влиянието, което му оказват краткосрочния и дългосрочния трендове. Всъщност истинската причина за образуване на тренд на определено йерархическо ново е факта, че на следващото по-високо йерархическо ниво се развива вълна с определена посока, която образно казано “подпира” и изтласква пулсовете на това по-ниско йерархично ниво в същата посока. Ако разгледаме фиг. 2 можем да си представим как дебелата оранжева линия от по-високо ниво изтласква тънката зелена линия от по-ниско ниво, нагоре и образува резултантната плътна червена линия. За това по-подробно ще говорим, когато разгледаме вълните на Елиът. За определяне вида на текущия тренд – възходящ, низходящ или неутрален, когато пазара е сложен и динамичен има различни методи, които ще бъдат разгледани в други статии на това помагало. Но тъй като вече имаме някаква елементарна представа какво е тренд и като виждаме на графиката, че всеки следващ връх се намира на по-високо ниво от предходния и всеки дол се намира на по-високо ниво от предходния в първо приближение можем да заключим, че тренда е възходящ. Въпреки, че цените се движат ту надолу, ту нагоре, възходящия тренд ни дава основание да предположим, че цените след известен кратък период от време ще са по-високи от тези в момента. Тогава нищо не ни пречи да закупим акции, за които сме сигурни, че цените им са във възходящ тренд и да ги продадем след известно време на по-високи цени. Така ние ще реализираме основното търговско правило за печеливша търговия – Купувай евтино, продавай скъпо! Оказва се, че всъщност на нас не ни е необходимо да решаваме обратната задача в пълен размер и да определяме какви ще са цените утре, в други ден или след 10 дни. За да отворим една търговска позиция на нас ни е необходимо само едно нещо – да разпознаем текущия тренд! Не по-малко важно е обаче, да знаем и кога да затворим тази позиция. Ако изчакаме прекалено дълго, тренда може да смени посоката си, цените да се понижат и вместо печалба да реализираме загуба. Следователно, за да търгуваме успешно на финансовите пазари на нас ни е необходимо и още едно нещо – да разпознаваме кога тренда действително е сменил посоката си. Тренда е сменил посоката си когато на ценовата графика се образуват върхове и долове на съответното йерархично ниво. Първопричината всъщност е обратна – смяната на посоката на тренда води до образуване на долове и върхове. С други думи казано, ако търгуваме в средносрочен план, ние ще пренебрегваме върховете и доловете образувани от краткосрочните пулсове, но обезателно трябва да затворим (или отворим) търговската си позиция при регистриране на връх или дол в средносрочния ценови пулс. 3. Движение на цените около върховете и доловете . Нека сега да разгледаме случая когато вълните от по-високо йерархично ниво не са синхронизирани с вълните от по-ниско йерархическо ниво. На фиг 3 е показан случай, при който вълните от по-висок ранг oбразуват връх по време на пулс от по-нисък ранг.  Фиг. 3 По-точно казано реверсията (промяна на посоката) на старшата вълна, отбелязана с дебела оранжева линия настъпва на 32 ден по време на 2-ри пулс, вълна “с” на по-ниското йерархическо ниво, отбелязано с тънка зелена линия в момента t1. Напомняме, че дебелата оранжева и тънката зелена линии, които са компоненти на плътната червена линия за нас са невидими на търговския терминал. Видима е само реалната графика, а именно плътната червена линия. От нея трябва да се досещаме какви процеси протичат в дълбочината на финансовите пазари. За тази цел е направена компютърна симулация на взаимодействие между старшия тренд (дебела оранжева линия) и пулса от по-нисък ранг (тънка зелена линия). Плътния червен връх, който отразява реалната графика е съвсем очевиден, защото разглеждания модел е изграден при много опростени условия. След него следва връх на по-ниско ниво, а също и дол на по-ниско ниво от предходния дол. За нас това е сигурен знак, че трябва да затворим търговската си позиция, т.е. да продадем закупените по-рано акции. Тренда е сменил възходящата си посока и сега се движи в посока към понижение. Цените на акциите ще започната да се движат все по-надолу и по-надолу, докато тренда отново смени посоката си. Следователно, нашата търговска дейност протича на два етапа: - През първия етап, ние се опитваме да разберем каква е посоката на тренда за да открием позиция в правилна посока и колкото по-рано го открием толкова по-добре. - На втория етап, ние се опитваме да разберем дали тренда не е претърпял реверсия за да затворим търговската си позиция и колкото по-рано го разберем толкова по-добре. Ако тренда е с неясна посока или е неутрален (нито възходящ, нито низходящ), не отваряме никаква позиция, тъй като риска от загуби е голям. Вече споменахме, че при отворена позиция парите в нашата сметка се движат в синхрон с цените на активите, които сме закупили или продали. Ако сме закупили активи, чиято цена се повишава или продали активи, чиято цена се намалява – ние ще спечелим при затваряне на търговската си позиция. Обратно – Ако сме закупили активи, чиято цена се понижава или продали активи, чиято цена се повишава, ние ще загубим при затваряне на търговската ни позиция. Никой обаче, не ни задължава да търгуваме на всяка цена. Напротив, търговска позиция се отваря само когато решим, че съществуват благоприятни условия за това. Нека да се върнем на фиг. 3. Отбелязахме, че реверсията (промяна на посоката) на старшата вълна настъпва на 32 ден по време на 2-ри пулс, вълна “с” на по-ниското йерархическо ниво. Тази реверсия, обаче може да настъпи не само по време на вълната “с” , но и по време на всички останали вълни – a, b, x, y, z. За шестте вълни ще начертаем шест различни ценови модела около върха и ще покажем, че те напълно съвпадат с досега известните на класическия анализ фигури наречени: “рамо-глава-рамо”, “пречупване на трендовата линия”, “множествен връх”и др. Ще разгледаме по-подробно и сигналите, които излъчват тези фигури за продажба, но това ще стане в следващите статии на това помагало. Не е изненадващ факта, че същата ситуация може да се наблюдава и около пазарните падини. Нека да приемем, че падината на тренд от по-висок ред се обхваща по време на ценови пулс от по-нисък ред. Това е показано на фиг. 4, където старшия тренд (оранжевата линия) се пречупва във втория пулс, вълна “с” на по-ниския тренд ( тънката зелена линия)в момента t1.  Фиг. 4 Резултантния дол на плътната червена линия, която е видима за нас на търговския терминал е очевиден. Тъй като следващия дол е на по-високо ниво и следващия връх е на по-високо ниво от предходния, за нас това е основание да предположим, че старшия тренд (дебелата оранжева линия) е променил посоката си и е станал възходящ. Не забравяме, че оранжевата и тънката зелена линии за нас са невидими и за това какво става с тях съдим по изменението на плътната червена линия. Ако можехме да решим обратната задача, която формулирахме по-горе, нямаше да се налага да предполагаме какво става с дебелата оранжева и тънката зелена линии, защото те просто щяха да се виждат на нашия екран. Естественно е, че след като сме идентифицирали промяна на тренда, ще трябва да променим и търговските си позиции в подходяща посока. Както и в предния случай пречупването на старшия тренд може да стане във всяка една вълна от пулса. Ще се получат същите фигури, както при върха, само че за тях е прието да се казва, че са обърнати. Тези фигури също излъчват валидни сигнали, само че за покупка. 4. Вълновия принцип на Елиът . Откритието, че една петвълнова поредица е индикативна за бичи пазар, а една тривълнова поредица – на продължаващия мечи пазар, представлява велико прозрение на големия американски теоретик на ценни книжа Ралф Нелсон Елиът. През тридесетте години той достига до извода, че 5-3 профилът е по същество един естествен закон. Елиът вижда, че ценовите модели обикновено съдържат динамичен импулс в третата вълна и при пазар на мечките и при пазар на биковете и прави заключението, че моделите се подчиняват на няколко ясно определени правила, които могат да се използват в практиката. По-точно той се опитва да докаже, че петата вълна на едно пулсово движение може да се “провали”, така че цялото движение по същество да изглежда като тривълново движение. Ние вече разгледахме процесите, които протичат на финансовите пазари и открихме, че основния математически модел, по който се движат цените представлява така наречения ценови пулс, който се състои от бича и меча фаза. Всяка фаза протича на три етапа наречени вълни фиг 16 (виж. математическия модел на финансовите пазари). Следователно естествените закони изискват 3-3 профил на ценовите колебания, а 5-3 профила възниква като резултат от влиянието на трендове от по-висок ред. Това се вижда много добре на фиг. 5  Фиг.5 В пулса от по-нисък ред (тънката зелена линия) точка Т1 се намира на по-ниско ниво от точка Т. В резултат на влиянието на по-старшия тренд (дебелата оранжева линия), в реалната ценова графика (плътната червена линия) точката Т1 е изтласкана на по-високо ниво от точка Т. Когато Елиът е извършвал своите изследвания върху пазара на ценни книжа, основния модел на финансовите пазари наречен “ценови пулс” още не е бил открит. Въпреки това откритията на Елиът формират един валиден и практичен философски подход към феномена наречен “пазар на ценни книжа”. Не съществува познат модел, който да остава встрани от рамката, очертана от Елиът, а вълновия му принцип ражда правила, които са валидни интерпретации на последиците от ценовия пулс. Твърди се, че търговците, които използуват тези принципи получават много добри резултати. Въпреки това е справедливо да се уточни, че принципът на Елиът носи със себе си два специфични проблема: 1. Той е необикновено сложна за прилагане система. 2. Никой (даже и самия Елиът) доскоро не беше успял да обясни защо основната фомула работи. Както вече отбелязахме, ценовия пулс е ключа към разбиране на формулата на Елиът. Осъзнае ли се този факт, цялостния анализ на Елиът се превръща в приемлив метод за анализиране и прогнозиране на цените на финансовите пазари. Ценовите пулсации от различни равнища на иерархията се комбинират помежду си, създавайки по този начин различни модели, за които Елиът установи, че се подчиняват на няколко прости правила. Изходното твърдение на Елиът е, че всички бичи пазари се състоят от пет вълни, а всички мечи пазари – от три вълни. Това е показано на фиг. 6.  Фиг. 6 От това следва, че всяка бича фаза се състои от три импулсни вълни (1, 3 и 5) на фиг. 6 и две разположени между тях коригиращи вълни (2 и 4). Мечата фаза се състои от две импулсни вълни (А и С) и една коригираща вълна В с противоположна посока между тях. При това просто разглеждане вълните А, В и С от мечата фаза могат да бъдат разбити на лесно отличими модели. Вълните А и С са импулсни. Елиът допуска, че в такъв случай и двете се състоят от пет вълни. От друга страна, вълната В е коригираща (коригира по време на корекция) и следователно се състои от три вълни. Този модел е показан с червена линия на фиг. 7.  Фиг. 7. Важна характеристика на вълновия принцип на Елиът е неговата приложимост на всички нива на дадено движение, т.е. всяка вълна с номер 1, 3, 5 от кое да е петвълново импулсно движение, се състои на свой ред от пет вълни, докато вълни с номер 2 и 4 се състоят от по три вълни. От тук следва, че всеки завършен 5-3 цикъл е част от цикъла на следващото по-високо ниво. Например формацията показана на фиг. 6 би могла да представлява или вълните 1 и 2, или вълните 3 и 4 на цикъл от по-висок ред. В този смисъл принципът на Елиът включва в себе си теорията на растежа: че в крайна сметка падането на пазарните цени при мечия пазар ще бъде прекъсвано, а върхът от предишната възходяща вълна ще бъде преминаван. Това е показано на фиг.8, където е начертан пълния цикъл на Елиът. С черввена линия са начертани, а с малки букви и цифри са наименовани вълните от по-нисък ред.  Фиг. 8 Ако сравним структурата на фиг.1 и структурата на фиг.8 ще видим, че те са абсолютно същите с изключение на това, че импулсните вълни в единия случай (фиг.1) са тривълнови, а в другия (фиг.8) петвълнови. Както отбелязахме вече, това се дължи на факта, че старшата вълна може да е достатъчно силна и да не е синхронизирана с пулса от по-нисък ред и даже да преминава в следващия пулс от по-нисък ред, както е показано на фиг.5. На фиг. 9 е показана теоретичната ценова графика, която се вижда на екрана на компютъра, когато проследяваме движението на цените за определен период от време. Не забравяме, че тя е построена при определени опростени условия, затова я наричаме теоретична. Компонентите, които чертаехме досега за по-голяма яснота на процесите протичащи на финансовите пазари няма да могат да се видят на нашия екран в реално време.  Фиг. 9 От всичко казано до тук следва, че Елиът прави важното откритие за поведението на пазара на ценни книжа. Това поведение е един естествен феномен, който притежава свои вътрешни модели. Това откритие има фундаментално значение, защото ни дава важни познания за поведението на пазара на ценни книжа, тъй като по правило моделите на по-ниско ниво се възпроизвеждат на по-високо ниво. Благодарение на това откритие вече е ясно, защо цените не се движат праволинейно надолу или на горе а вълнообразно , т. е. след всяко импулсно движение следва корекция в обратна посока. Въз основа на своя модел Елиът установява няколко правила, с които е възможно както да се определи посоката на основния пазарен тренд, така и да се установи дали е налице обръщане на тренда или просто локална промяна (корекция). Всъщност точно тези две неща са ни необходими за печеливша търговия – да установим какъв е действителния тренд и кога се е обърнал. Някои от по-важните правила ще споменем в следващите статии на това помагало. Нека сега да начертаем една реална графика, която представлява дневното движението на американския долар срещу еврото за периода от 01.05.2001г до 28.04.2002г, показана на фиг. 10. Дaнните са взети от най-големия и най-ликвидния пазар в света – това е валутния пазар, наречен още “Forex”. Tази графика най-често се разпространява като “EUR/USD”, a при нас е начертана като “USD/EUR”. Съображенията са, че в световната валутна кошница, наречена “Специални права на тираж”, относителното тегло на американския долар е почти два пъти по-голямо от еврото и двойката “USD/EUR” по-правилно отразява съотношенията между бичия и мечия пазар, т.е бичата фаза е по-продължителна и по-полегата, докато мечата фаза е по-стеснена и по-стръмна.  Фиг. 10 Нека да се върнем към фиг. 9 и да я сравним с фиг. 10. За графиката на фиг.9 знаем, че е теоретична и изчертана при известни идеализирани условия, които няма да повтаряме. Извод: Определено може да се каже, че резултатите от сравнението на двете графики – теоретичната от фиг. 9 и реалната от фиг. 10, показват доста голямо сходство във формата, но не и в съдържанието. Нека да разшифроваме този извод в следващата точка. 5. Специфична разлика в практиката . Прилика във формата: - И на двете графики се вижда ясно изразен ценови пулс, състоящ се от възходящ и низходящ тренд. - Низходящите трендове следват след възходящите и обратно. - И на двете графики се вижда вълнообразно движение от по-нисък ранг, което някои учени наричат “шум”, върху движението от по-висок ранг, което определя посоката на тренда. С други думи, теоретично разработения от нас модел на ценовото движение на финансовите пазари напълно се потвърждава по форма от практиката. Това се отнася не само за валутния пазар, от който взехме данни за графиката на фиг. 10, но и за останалите пазари като фючерсни, фондови, стокови и т.н. стига там да има много търговци и висока ликвидност. По съдържание обаче, графиките могат значително да се различават. По съдържание ще рече – ценовите нива, след които трендовете се обръщат в обратна посока. За да обясним това по-добре ще си послужим отново с примера на махалото.  Фиг. 11 На фиг. 1 ( виж. математическия модел на финансовите пазари). ние използвахме едно махало, защото разгледахме ценовото движение само на едно определено йерархично ниво. Сега вече знаем, че на финансовите пазари съществуват динамични структури с няколко йерархични нива. Затова ще си послужим с три махала закачени едно за друго, както е показано на фиг. 11. Махалото М1, което е най-голямо е закачено в неподвижната точка “С1” и се колебае около равновесния център ”О1”, като достига крайните точки “-Х1” и “+Х1”. Дължината на струната, на която то е окачено е “L1”. Тя е най-дълга и условно ще отбележим, че и масата на М1 е най-голяма. Махалото М2, което е по-малко от М1 е закачено в подвижната точка М1 (махалото М1) и се колебае около равновесния център ”О2”, който също е подвижен. Като достига крайните точки “-Х2” и “+Х2”, които също са подвижни (и затова са начертани с пунктир), махалото сменя посоката си. Дължината на струната, на която е окачено е “L2”. Тя е по-малка от “L1”. Пак условно ще отбележим, че и масата на М2 е по-малка от М1. Махалото М3, което е по-малко от М2 е закачено в подвижната точка М2 (махалото М2) и се колебае около равновесния център ”О3”, който също е подвижен. Като достига крайните точки “-Х3” и “+Х3”, които също са подвижни, махалото сменя посоката си. Дължината на струната, на която е окачено е “L3”. Тя е по-малка от “L2”. Пак условно ще отбележим, че и масата на М3 е по-малка от М2. В края на махалото М3 е закрепен показалеца “Р”, чието движение ще проследяваме. От физиката е известно, че периода на едно махало зависи изцяло от дължината на струната L, когато това движение се извършва в безвъздушна среда. Ако движението се извършва в среда с въздух, влияние върху периода на махалотото оказва и неговата маса. Затова по-горе отбелязахме, че големината на масите се вземат условно. Ние ще приемем, че нашите махала са идеални, т.е. те се движат в среда, която не оказва никакво съпротивление и в този смисъл периодът им се определя изцяло от дължината на струната. Следователно най-голямото махало ще има най-голям период, по-малкото по-малък, а най-малкото – най-малък. Периодът на махалото е времето, за което едно махало изминава разстоянието от едната крайна точка –Х до другата крайна точка +Х и се връща обратно в –Х, а полупериодът е времето за което махалото изминава разстоянието от –Х до +Х. За да можем обаче, да проследяваме движението на най-малкото махало, ще си представим, че на него е закачен показалеца “Р”. Ще въведем и понятието амплитудата на движение. Амплитудата на движение представлява най-голямото разстоянието, което изминава махалото, в случая от –Х до +Х. Тъй като амплитудата на движение е пропорционална на периода, то най-голямото махало ще се движи с най-голяма амплитуда, по-малкото с по-малка, а най-малкото с най-малка. След толкова дефиниции и уточнения вече сме готови за качественни разсъждения. Нека да разлюлеем нашите махала. Системата от махала ще достигне след известно време състояние на синхронизъм, което състояние можем да наречем хармонично. Синхронизъм ще рече, че полупериодите на махалата ще се отнасят помежду си както кратни на цели числа. Стремежа на системата към това състояние е естествен, защото тя съществува в него с най-малко енергия. Ако на системата от махала не й въздейства външна сила, тя може да запази това състояние много дълго време. Движението на показалеца ще е напълно предсказуемо, въпреки че на практика това е едно сложно движение, състоящо се от три компоненти. Периодът и амплитудата на най-голямото махало М1 са постоянни и могат лесно да се определят или измерят. Тогава и движението на точка М1, която е опорна за махалото М2 също е известно. Периодът на движение и амплитудата на махалото М2 също могат да се определят или измерят спрямо точка О2. Тогава движението на махалото М2 се получава като суперпозиция (геометричен сбор) от двете движения. След като движението на махалото М2 е известно, то и движението на опорната точка на махалото М3 също е известно. Както вече отбелязахме периода и амплитудата на махалото М3 спрямо точката О3 също могат да се определят или измерят. Тогава движението на показалеца е напълно определено и предсказуемо, макар и доста сложно, защото е суперпозиция от три известни движения. Тази картина съответства на случая, когато на финансовите пазари съществуват стабилни цикли на всички йерархични нива без да има въздействие на външни сили –шокове. Общото в случая е, че главната посока на движение ще се задава от най-голямото махало, което ще отнася в своята посока окаченото на него средно махало. Следователно, ако голямото махало се движи на дясно с голяма амплитуда, то средното ще го следва в този път и същевременно ще извършва собствени движения както наляво така и на дясно. Не забравяме, че докато голямото махало извърши едно пълно движение на дясно, средното махало извършва няколко собствени движения наляво и надясно, защото неговия период е много по-малък. Ако наблюдаваме само средното махало ще видим, че неговата тенденция е да се движи надясно, като периодически това движение се прекъсва и то се връща за малко наляво, след това пак продължително на дясно, след това пак малко наляво и т.н. Това продължава докато главната посока, в случая на дясно се задава от най-голямото махало. Когато приключи движението си надясно, най-голямото махало ще започне да се движи на ляво. Сега главната тенденция ще бъде определена на ляво. Средното махало ще се движи по-продължително време на ляво, като това движение ще бъде прекъсвано периодически от по-слаби движения на дясно. Аналогична ще бъде картината, макар и малко усложнена ако наблюдаваме само малкото махало. Главната посока (тенденцията) ще се задава от по-големите махала, а малкото ще извършва в това време собствени движения наляво и надясно. Тези движения на малкото махало, които са в синхрон с движението на големите махала ще са по-продължителни и с по-голяма амплитуда, а тези които са в обратна посока ще са по-кратки и с по-малка амплитуда. Това в същност ще е движението на показалеца, който е закачен за най-малкото махало. Сега да обърнем внимание на едно важно различие, за обяснението на което всъщност разглеждаме този пример с махалата. Току що направихме извода, че показалецът, който е закачен за най-малкото махало ще се движи по-продължително и с по-голяма амплитуда в посоката зададена от по-големите махала и по-кратко и с по-малка амплитуда в противоположна посока. За да обясним по-ясно този процес ще разгледаме фиг. 12.  Фиг. 12 Следователно, когато показалецът е прекратил движението си по главната тенденция надясно от т. А до т. В на фиг 12 и започне да се движи наляво към т. С, той почти никога няма да достигне в движението си наляво изходната (началната) точка А от предходното си движение на дясно и почти винаги ще преминава изходната си точка т. В, когато се е движил наляво преди следващото си движение на дясно към т. D. С други думи т. С няма да достига т. А, а т. D винаги ще подминава т. В. И обратно – фиг. 13. Ако главната посока е наляво, почти никога няма да се достигат изходните точки от предходното движение на ляво, когато показалеца се движи на дясно и почти винаги ще се преминават изходните точки от предходното движени на дясно, когато показалеца се движи на ляво.  Фиг. 13 С други думи т. С няма да достига т. А, а т. D винаги ще подминава т. В. Нещо повече – тези точки, в които става смяна в посоката на движение са специфични за самата система и зависят както от нейната динамичната и иерархична структура, така и от вътрешните й характеристики. В нашия случай това са дължините на струните и масите на съответните махала. Ето защо всяка система си има свои специфични точки, в които се сменя посоката на движение. Нека да запомним тази постановка за да си обясним по-лесно правилата за потвърждение и непотвърждение, когато пазара тества съответния връх или дол. Същото се отнася и за финансовите пазари. Всеки пазар си има своя йерархична динамична структура, което определя и специфичните нива, при които се сменя посоката в движението на цените. Към това трябва да добавим, че и броя на пулсовете от по-нисък ранг, които се наслагват върху вълните от по-висок ранг също е различен. Да не забравяме контекста, когато правим този извод: Говорим за идеализирани пазари, върху които няма външно въздействие. И накрая да направим още едно уточнение. По-горе отбелязахме, че показалецът “почти винаги” не достига определени точки и “почти винаги” преминава други. Ще изясним случаите, когато това изключение е налице. Нека да си мислим, че главното махало определя, например движение на дясно. Както отбелязахме вече, в рамките на това движение, средното махало извършва движение, както наляво, така и на дясно. В случаите, когато голямото махало се движи на дясно, а средното на ляво, двете движения взаимно се компенсират и движението на показалеца се определя само от движението на най-малкото махало. Това движение е симетрично спрямо точка О3 на фиг.11 и следователно показалецът достига изходната точка от предходното движение на ляво, когато се движи на дясно и обратно. Подобни случаи има и на финансовите пазари. Цените се движат както в някакъв “коридор”, без ясно изразен тренд. Когато достигнат горната граница на този коридор, движейки се нагоре, те се оттласкват и започват да се движат надолу, а когато стигнат долната граница, се оттласкват от нея и започват движение нагоре. Това става няколко пъти, докато границите бъдат преминати. Горната граница на този коридор се нарича “линия на съпротива”, а долната “линия на подкрепа”. Да обобщим казаното до тук: Графичното изображение на движението на цените на различните финансови пазари е едно и също по форма и прилича на теоретичната графика изобразена на фиг 9, защото почиват на един и същи принцип – вълнообразно движение на няколко йерархични нива едновременно, в основата на които стои единичния ценови пулс и различно по съдържание, защото броя на пулсовете на едно йерархично ниво спрямо друго, а също и нивата при които се сменя посоката на цената са различни и зависят от спецификата на съответния пазар. Нека сега да излезем от контекста на идеализирания пазар и да отидем на реалния. Там ни очакват, както отбелязахме в предната глава различни шокове – много на брой, големи, малки, протрендови, контратрендови приличащи си само по това, че са непредсказуеми във времето. Когато шоковете са малки те не оказват голямо влияние върху движението на цените. Протрендовите шокове усилват настоящата тенденция и съдействат за удължаване на текущия тренд. Ако вече имаме отворена позиция в съответствие с текущия тренд, можем да се надяваме на по-висок доход от тази сделка. По-опасни са шоковете в посока обратна на действашия тренд от по-високо ниво. Тези шокове изваждат системата (пазара разглеждан като система) от състояние на синхронизъм, в резултат на което започва едно сложно взаимодействие между трендовете от различните йерархични нива. За да изясним това по-подробно нека да се върнем на системата от махала на фиг. 11. Да предположим, че най-голямото махало М1е получило шок (удар) от някаква външна сила в обратна посока, когато се е движило надясно. Голямото махало ще прекрати предсрочно движението си надясно и ще започне да се движи на ляво опитвайки се да увлече в новата посока и останалите махала закачени за него. Системата от махала ще излезе от синхронизъм, защото по-малките махала ще окажат съпротивление в старата посока. Голямото махало ще се опита да подтисне това съпротивление, в резултат на което ще започне един сложен преходен период, който ще продължи известно време. В края на краищата, голямото махало ще подтисне съпротивата на средното махало, защото притежава по-голяма мощ, а средното махало ще подтисне най-малкото по същата причина. Отново ще се установи състояние на синхронизъм за цялата система, което е нейния естествен стремеж. Причината, която пак ще отбележим е, че това състояние е устойчиво и осигурява съществуване на системата с най-малко енергия. Проблем в случая не е толкова самия шок, колкото времето за възстановяване на системата. Това време понякога е толкова дълго, че системата получава нов шок преди да се е възстановила. Тогава в нашата система ще протичат едни непрекъснати преходни процеси. В резултат на тези преходни процеси на финансовите пазари често се наблюдават вълни, които са силно удължени, както и вълни които са скъсени, а други въобще липсват. В тези случаи се формират специфични модели на корекции, наречени още “коригиращи модели”. И още нещо много важно. Прекратяването на един тренд от по-високо ниво и обръщането му в обратна посока може да започне по всяко време на действащия пулс от по-ниско ниво. Ако действащия пулс от по-ниско ниво има 6 вълни, то тренда от по-високо ниво може да обърне посоката си по време на всяка една от тях, а не точно в първата или последната, защото двата тренда не са синхронизирани. Поради тази причина движението на цените, когато тренда от по-висок ред промени посоката си, в повечето случаи е силно размито. Липсата на ясно очертани връх и дол превръща тяхната идентификация в доста трудна задача. За щастие обаче, това не винаги е необходимо. Когато тренда от по-висок ред смени посоката си, той въздейства върху тренда от по-нисък ред по такъв начин, че резултантното движение на цените създава специфични модели, които професионалистите добре разпознават. Нещо повече – както ще се убедим по-късно, тези модели излъчват ясни сигнали за покупка и продажба. Нека да обобщим разликата между реалните и идеалните финансови пазари: 1. Вълните на реалните пазари са по-различни от вълните на идеалните пазари. Те са удължени, скъсени, липсващи. Наблюдава се появата на специфични корегиращи модели. 2. Нивата на абсолютните цени, при които се сменя посоката на тренда са също различни. Нивата на идеалните пазари могат да се пресметнат, защото те не зависят от спецификата на системата, което вече обяснихме. Нивата при които се сменя посоката на тренда при реалните пазари зависи от големината на шока, посоката му, а също и от времето, през което е настъпил. 3. Върховете и доловете на идеализираните пазари са ясно изразени. Когато говорихме за системата от махала отбелязахме, че когато най-голямото махало стигне крайна дясна точка, то и по-малките махала са стигнали своите крайни десни точки, тъй като са синхронизирани и всички заедно започват да се движат на ляво. В този смисъл даден връх лесно може да се “провери” от следващия. Ако следващия връх е по-висок това означава, че трендът не е сменил посоката си и обратно - ако следващия връх достигне по-ниско ниво, това означава, че трендът от по-висок ранг е сменил посоката си. На реалните пазари такава гаранция няма. Трендът от по-висок ред може да е претърпял шок и системата да се намира в преходен процес на възстановяване. Въпреки, че няма ясно очертан връх и дол, движението на цените образува специфични модели, които излъчват валидни сигнали за покупка и продажба. Нека сега да разгледаме постановката на фиг 14. Тя ще ни помогне по-добре да изясним условията, при които ще извършваме нашите разсъждения.  Фиг. 14 Това е същата система от махала както на фиг. 11, само че голямото и средното махало са закрити от непрозрачен екран. С други думи движението на голямото и средното махало за нас ще са нивидими и за движението на цялата система, ще съдим само по движението на показалеца “Р”. Задачата в този случай е доста трудна – как да прогнозираме бъдещото движение на показалеца Р, като можем да наблюдаваме само неговото текущо движение? Можем разбира се да натрупаме данни за неговото движение за определен минал период, но не и данни за движението на голямото и средното махала. Подобна е и задачата на финансовите пазари - като имаме данни за цените в определен минал период да съставим прогноза за бъдещото им движение. По отношение на историческите данни, учените, които изследват финансовите пазари се разделят на две основни групи: Част от тях твърдят, че пазарите са динамични, силно изменчиви и това, което се е случило вчера не може да определи това, което ще се случи утре. Следователно историческите данни не могат да ни помогнат много в нашите прогнози. Други учени върдят, че историческите данни ни дават възможност да опознаем пазара и това, което се е случило в миналото ще се случва и в бъдещето. И двете групи си имат аргументи, с които подкрепят собствената си теза и аргументи, с които атакуват тезата на противниковия лагер. Ние сме прагматични търговци и няма да се опитваме да вникваме в подробностите на този спор, а ще се опитаме да намерим “златната среда”, като си мислим, че истината е вероятно някъде в средата. С други думи пред нас стои въпроса - след като се запознахме с основния модел, по който се развиват Финансовите пазари, как да се възползваме от него за да търгуваме успешно? Вече споменахме, че пазарите имат сложна и динамична структура. Тогава няма по-естествено от това да използваме законите на динамиката, на които тези структури се подчиняват. Да си припомним трите основни закони в динамиката: Първи закон: Всяко тяло с маса “m” запазва състоянието си на покой или праволинейно равномерно движение дотогава, докато действието на някаква сила “F” не го принуди да промени това състояние. Втори закон: Ускорението “a”, което получава едно тяло при въздействието на определена сила “F” върху него е правопропорционално на тази сила и обратно пропорционално на неговата маса ” m”, т.е. F=m*a. Трети закон: Винаги, когато едно тяло въздейства върху друго тяло с някаква сила “F”, то и второто тяло въздейства върху първото с равна по големина и обратна по посока сила “–F”. Величините, които изброихме по-горе, заедно с тяхната взаимовръзка определена от трите закона имат следната интерпретация на финансовите пазари: Масата m – това е сбора на всички инвеститори (по-точно сумата на откритите им позиции), които търгуват на пазара с определен актив. Силата F – това е големината на преобладаващите очакванията на всички инвеститори, които търгуват на пазара с определен актив. Ускорението а – това са темповете с които се изменят цените.Това ускорение можете да проследите в Хистограмата на индикатора MACD . Ясно е тогава, че когато търгуват по-голям брой инвеститори, (което съответства на по голяма маса m) движението на цените ще е по-плавно, по-продължително, а разликите в нивата до които достигат абсолютните цени по-големи. В краткосрочните трендове участват сравнително малко инвеститори, те и затова са краткосрочни. В средносрочните трендове участват повече инвеститори и най-много в дългосрочните. Когато финансовите пазари са подложени на шок, очакванията на инвеститорите рязко и бързо се променят. Това пък обуславя действието на големи сили, които бързо и рязко водят до промени на абсолютните цени. Ето защо, когато проследяваме динамиката в изменението на цените ние получаваме важна информация за динамиката на силите, които действат в момента на пазара. Ясно е, че когато на пазара действа една голяма сила по-посока на основния тренд, изменението на цените, ще продължи в същата посока и то за продължителен период от време. Ако пък се появи сила в обратна посока, изменението на цените също ще се обърне в обратна посока. Именно поради тази причина, изобщо не си струва изучаването на исторически данни с оглед да гадаем дали това, което се е случило в миналото ще се случи и в бъдеще. Това обаче, което наистина си струва е - от историческите данни да разберем (да пресметнем с някакви формули) какви сили действат в момента и в каква посока за да заемем подходящи позиции в същата посока. За целта има разработени множество технически индикатори, които измерват динамиката на пазара. Техническите индикатори представляват математически формули, които използват цените за определен период от време за да изчислят една нова величина с големина пропорционална на скоростта или ускорението в движението на цените. Така по един косвен начин се получава информация за силата, която действа на пазара. На този принцип е построена една от най-известните и печеливша система за търгтовия с акции наречена „Алигатор” на Bill Williams. За изучаване на по-популярните технически индикатори, както и сигналите, които те излъчват има отделен раздел в този сайт. Напоследък все по-популярни стават така наречените “Автоматизирани търговски системи”, които автоматично генерират сигнал за влизане и излизане от пазара. В тях има заложени математически формули, които изчисляват в реално време динамиката в движението на цените и генерират сигнал, например във вид на стрелки, които указват на търговеца какво решение да вземе и какви позиции да открие в момента. Най-хубавото при тях е, че те “вземат” решение безпристрастно, освободени от всякакви емоции, породени от факта да се загубят или спечелят пари. На второ място – тяхната ефективност може лесно да се проследи в “демо” режим за достатъчно дълъг период от време без реално да се губят пари. На трето място някои от тях са разработени от висококвалифицирани специалисти и не е необходимо търговецът, който ги използва да потъва в “дебрите” на Техническия анализ. И най-накрая автоматизираните системи освобождават търговеца от голямото нервно напрежение, когато се търгува на няколко екрана с различни двойки валута или ценни книжа. В тези автоматизирани системи има и опции за автоматично генериране на ордер за покупка или продажба, когато настъпят определените условия. На практика това означава, че компютъра може да търгува и сам без да е необходимо търговеца да присътва в този момент. Разбира се той трябва да бъде снабден със специална програма наречена „Експерт”, която съдържа в себе си алгоритъм основан върху печеливша стратегия. Към недостатъците на тези системи ще споменем факта, че периода на усредняване може да се окаже неадекватен за съответния пазар или времеви интервал. Тогава системата може да излъчи и някои погрешни сигнали. Затова тази система трябва предварително да се тества в режим “демо” и да се настрои, ако е необходимо. И накрая някои от тях са доста скъпи. Ние ще използваме определен математически апарат за обработка на колкото може повече исторически данни за да построим нашата търговска стратегия, но винаги ще имаме поне едно на ум, че някой непредвиден шок може да ни изненада и преди да се усетим, тренда да се промени в посока обратна на вече отворената позиция. За целта ще използуваме така наречените “следящи стопове”, за които обслужващите ни брокери са предвидили специални ордери. Тези ордери наречени още “stop loss”, предварително изпратени от нас, автоматично се изпълняват от брокера щом настъпят съответните условия. Taка нашите загуби ще се ограничат до минимум в случаите, когато тренда внезапно се обърне или нашата прогноза е била погрешна. Реализирането на малки загуби в условията на високорискови пазари е неизбежно дори и за опитните търговци и това трябва да се приеме спокойно. Важното е нашите прогнози да се сбъдват поне в 60% от случаите. Тогава доходите от тези сделки не само ще компенсират загубите, но и ще ни позволят да търгуваме с печалба. Резюме: Това дълго и подробно разглеждане на динамичните структури на финансовите пазари ще е напълно безмисленно, ако не разберем, че разглеждането само на таймфрейма, в който търгуваме и недостатъчно за ефективна търговия. Ако сме избрзли таймфрейм за търговия 1 час, непременно трябва да отчитаме и тренда на 4 часовия таймфрейм (по-голямото махало), а ако търгуваме на 4 часовия таймфрейм, не бива да пропускаме тренда на ежедневния таймфрейм! Например: Ако 13-периодичната Експоненциално движеща се средна показва възходящ тренд на 4 часовия таймфрейм, преди да открием дълга позиция, логично е да проверим дали и на ежедневния таймфрейм 13-периодичната Експоненциално движеща се средна показва възходящ тренд. Последна редакция на 12.07.2008
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||
Продължавайте в същия дух.