покажи/скрий
| Основни понятия |
|
1. Пазар. 2. Пазарна цена. 3. Видове цени. 4. Графично (Chart) изобразяване на цените. 5. Видове графики. 6. Видове търговски позиции. 7. Маржин търговия. 8. Същност на спекулативната търговия. 9. Източник на търговската печалба. 1. Пазар. Пазарът представлява мястото, където се събират едновременно много продавачи и много купувачи, за да търгуват с определен вид стока. Мястото е едно относително понятие, защото съвременните комуникации - телефони и Интернет, правят възможно в един и същи момент много хора да са във връзка помежду си едновременно, без да се намират в определена зала. Най-важен в случая е факта, че много продавачи и много купувачи разменят офертите си за определен вид стока едновременно. На лице е голяма конкуренция между продавачите, която ги принуждава да предлагат по-ниски цени, а купувачите съответно по-високи. 2. Пазарна цена. Когато продавачите определят цената на стоката, която искат да продадат, те използват метода “отдолу-нагоре”. Съгласно този метод се калкулира всичко онова, което стоката притежава, даже и това, което се намира само във въображението на продавача. Така интересът на продавача му диктува да изисква за определената стока по-висока цена “продава”. Когато купувачите определят цената на стоката, която искат да купят, те използват метода “отгоре-надолу”. Съгласно този метод се калкулира всичко онова, което стоката не притежава, даже и това, което купувачът не е забелязал. Така интересът на купувача му диктува да изисква за определената стока една по-ниска цена “купува”. Когато излязат първоначално на пазара и продавачи и купувачи се вижда, че техните цени за една и съща стока се различават твърде много – продавачите искат високи цени, а купувачите - ниски. Голямата конкуренция между продавачите, обаче принуждава някои от тях да оферират по-ниски цени за да изпреварят останалите. Така цените на продавачите започват постепенно да намаляват. Голямата конкуренция между купувачите, пък принуждава някои от тях да оферират по-високи цени за да изпреварят останалите. Така цените на купувачите започват постепенно да се увеличават. Когато цената на продавачите се засече с цената на купувачите, тогава започват сделки. Тази цена определена с консенсус между продавачи и купувачи се нарича Пазарна цена. Когато определен актив (стоки, акции, злато и др.) се търгува на борсовите пазари, трябва се знае, че по отношение на стойността трябва да има противоположни мнения между купувачи и продавачи. Продавачите (мечките) си мислят, че стойността на определена акция в момента е по-ниска от нейната цена, т. е. те предполагат, че цената в бъдещия период ще се понижи и затова те искат да продават. Купувачите (биковете) обаче, си мислят, че стойността на определена акция в момента е по-висока от нейната цена, т. е. те предполагат, че цената в бъдещия период ще се повиши и затова те имат желание да купуват. Следователно, за да има сделка между купувач и продавач трябва да има консенсус по отношение на цената и противоположно мнение относно стойността на определена акция. А кой от двамата ще излезе прав ще покаже бъдещото движение (изменение) на цената. Когато в миналото работех за една брокерска фирма при мен дойде един бизнесмен за да си купи акции. След като се консултира, той направи поръчка за пакет акции от едно дружество. Договорих сделката и го повиках, за да извършим плащането. Той дойде и ме попита: „От кого купи акциите и защо той ги продава”. Отговорих му откровено: „Инвеститорът продава тези акции, защото предполага, че цените им ще се понижат”. Моят клиент като чу този отговор, отказа да плати акциите и си тръгна. Вероятно той си помисли, че извършвам услуга на мой познат, като го освобождавам от губещи акции. И наистина, ако всички очакват, че определен вид акции ще поскъпнат, то на пазара ще има само купувачи, ще има голямо търсене, никакво предлагане и цените щяха да скочат невероятно много. И обратно, ако всички очакват, че цената на определен вид акции ще се понижи, то на пазара ще има само продавачи и никакви сделки. Пазарната цена непрекъснато се променя във времето и зависи от търсенето и предлагането. И наистина, ако продавачите са много повече от купувачите, те ще предлагат все по-ниски цени за да привлекат към сделка малкото купувачи. Купувачите с охота ще приемат по-ниските цени и пазарната цена ще се движи към понижение. Обратно, по-големия брой купувачи ще ги кара да се надпреварват с по-високи цени за да привлекат към сделка малкото на брой продавачи и така пазарната цена ще се движи към повишение. 3. Видове цени. Често пъти съотношението между търсене и предлагане се изменя даже и в рамките на един ден, а в такт с него се изменя и пазарната цена. За да се характеризира движението на цената за определен актив (акции) в рамките на определен период от време (например за един ден), се въвеждат следните видове цени: • Цена на отваряне (Open) – Това е пазарната цена на първата сделка за деня. • Цена на затваряне (Close) – Това е пазарната цена на последната сделка за деня. • Максимална цена (High) – Това е най-високата пазарна цена, на която има сключена сделка през деня. • Минимална цена (Low) – Това е най-ниската пазарна цена, на която има сключена сделка през деня. По-рядко се използват Средните цени: • Median Price = (High + Low)/2 – средна цена • Typical Price = (High + Low + Close)/3 - типична цена • Weighted Price = (High + Low+ Close + Close)/4 – тегловно претеглена цена Когато се говори за цена без да е указано изрично за коя цена става дума, винаги се подразбира, че това е Цената на затваряне (Close), защото се счита , че тя е най-важната. Важността произтича от факта, че единствено тя е периодична цена – появява се след точно определен интервал от време определен от таймфрейма. Таймфрейма е времето, за което се изменя цената за един период. Таймфрейм от един ден означава, че ценовата поредица Open, High, Low и Close ще ни се доставя за всеки един ден поотделно, а таймфрейм от 1 час означава, че ценовата поредица ще ни се доставя за всеки един час поотделно. 4. Графично (Chart) изобразяване на цените. За да се изобразят графично цените, се използва координатна система с две оси – Вертикална и Хоризонтална. По хоризонталната ос се нанася скалата на времето, а по вертикалната цената. Важно е да се отбележи, че по хоризонталната ос се нанасят винаги равни интервали от време, определени от таймфрейма Например тези интервали могат да бъдат през един ден, през една седмица или през един месец. Често се използват и вътрешно дневни (intraday) цени с интервали – на всеки 4 часа, на всеки час, на всеки 15 минути, на всяка минута и т.н. Борсовата търговия отдавна е компютъризирана, така че доставката на цените дори и на всяка минута в реално време не е проблем. Да вземем пример: Искаме да проследим изменението на цената на акциите на дружеството “Х” в рамките на една седмица за всеки един ден. Разполагаме със следните данни подредени в таблица:
Изчертаната графика съгласно данните от таблицата е показана на фиг. 1.  фиг.1 Процедурата по изчертаване на графиката е следната: Издигаме перпендикуляр от оста на времето за 19.06.03 и го пресичаме с перпендикуляра от оста на цените 3.00 лв. за този ден. Получаваме точката С1 на фиг.1. Вземаме останалите данни от таблицата и по същия начин получаваме точките С2, С3, С4 и С5. Свързваме точките с прави линии и получаваме линейна графика (line chart) отразяваща изменението на цените на акциите за периода от 19.06.2003г до 23.06.2003г. На фигурата това е плътната линия, наречена още графично изображение на цената във времето. Има и графики, които изобразяват изменението на цените без да е включено времето, но на тях няма да се спираме в момента. Днес тези графики се изчертават от софтуера на борсовите посредници и се доставят на потребителя в готов вид, заедно с друга важна информация. За потребителя остава само да избере параметрите на графиката: - За кое дружество , - За какъв период от време, - През какъв интервал от време да е зададена цената (таймфрейма), - Други параметри. Тези параметри се задават в специално диалогово поле (Interactive charting), след което се натиска бутон за изчертаване на графиката. Напоследък графиките се рисуват с помощта на Java приложения, които имат доста по-добри функции. За целта в Интернет браузера трябва да има вградено такова приложение (Java XXX Plug-ins). Ако няма такова приложение, графиката не се вижда. За щастие, обаче на всеки сайт, който поддържа такива графики има и указание как да се изтегли приложението. Ако сме инсталирали търговската платформа на определен брокер, графиката се показва в определен прозорец. В този прозорец има различни бутони и менюта с които може перфектно да се управлява графиката и приложените технически индикатори. 5. Видове графики. Най-разпространени са следните видове графики: • Линейни (Line Chart), • Лентови (Bar Chart), • Японски свещи (Candlesticks). При изчертаването им по-долу са използвани данни за движението на курса ЕUR/USD (пазарния курс на евро срещу долар) за определен период от време. 5.1. Линейна графика. Тя е показана на фиг. 2. По хоризонталната ос е нанесено времето през 1 час, като координатната мрежа (Gridlines) има маркери (вертикални линии) през 4 часа. Етикетите с датата са през 8 часа. На дясната вертикална координатна ос е нанесена скалата на цените (курса EUR/USD). Координатната мрежа на вертикалната ос е през 0.0025 долара.  фиг. 2 Изображението на цената е начупената плътна зелена линия, която минава през всяка точка. Тя е изчертана по познатия вече начин. Например: За деня 12 май 2008г в 15:00 часа цената на 1 евро е 1.5475 долара или курса EUR/USD е приблизително 1.5475 долара за едно евро. Напомняме, че когато не е казано друго под цена разбираме цената на затваряне. По този начин придобиваме една чудесна визуална представа за движението на цените за определен период от време. Освен визуална представа, получаваме и много друга още по-важна информация, която ще коментираме по-нататък. 5.2. Лентова графика. Координатната система, в която е изчертана лентовата графика е същата, обаче елемента, който изобразява цената е друг. Елемента от линейната графика е точка, а елемента от лентовата графика е вертикална лента (bar). Тя е показана по-долу на фиг. 3.  фиг. 3 Към вертикалната лента има добавени още 2 малки хоризонтални линийки. Този елемент носи следната информация: - Горният ръб на вертикалната лента показва най-високата цена за периода. - Долният ръб на вертикалната лента показва най-ниската цена за периода. - Лявата хоризонтална чертичка показва цената на отваряне. - Дясната хоризонтална чертичка показва цената на затваряне. В някои търговски платформи лентите са оцветени в различен цвят: - Зелени, когато цената на затваряне е по-висока от цената на отваряне. - Червени, когато цената на затваряне е по-ниска от цената на отваряне. Лентовата графика е показана на фиг. 4.  фиг. 4 5.3 Графика тип Японски свещи. Основният елемент на графиката е показан на фиг. 5.  фиг. 5 Този елемент съществува в два варианта с различен цвят. Когато цената на затваряне е по-висока от цената на отваряне елементът е със зелено тяло, а когато цената на отваряне е по-висока от цената на затваряне елементът е с червено тяло. Предимството на този начин на изобразяване е, че се вижда по-ясно кога цените нарастват и кога намаляват. В съвременните търговски терминали баровете с нарастващи цени се изобразяват със син по-рядко със зелен цвят, а баровете с намаляващи цени се изобразяват с червен цвят. Графиката тип японски свещи е показана на фиг. 6.  фиг. 6 5.4. Предимства и недостатъци на различните графики. Основен недостатък на линейната графика е липсата на възможност да се види движението на цените в рамките на деня. Не могат да се наблюдават и така наречените “прозорци” или прекъсвания (gaps). От друга страна линейните графики са много удобни за наблюдение на дълги периоди от време. Дългите периоди от време съдържат много точки, но това не пречи на разделителната способност на графиката. Освен това, фигурите, които цените често образуват, най-лесно се разпознават на линейната графика. Счита се, че най-популярни са лентовите графики. Тяхното основно предимство е, че могат да се регистрират “прозорците” (gaps ). На тях могат да се видят и всички цени (висока, ниска, отваряне и затваряне), които съдържа единичния период - в случая един час. Японските свещи имат всички предимства на лентовите графики. Освен това позволяват да се направят още много различни и специфични интерпретации за движението на цените. Но те заемат по-голям обем и не са удобни за наблюдение, когато графиката съдържа голям брой точки. Съвременните търговски терминали, които се показват на екрана на компютрите дават възможност на търговците да избират и да използват всяка една от тези графики. 6. Видове търговски позиции . Когато търговците извършват сделки на развитите фондови борси те заемат 2 вида позиции: дълги и къси. Дълги позиции. Това е случая, когато инвеститорът е закупил акции с цел да ги продаде на по-висока цена и да спечели от курсовата разлика между по-високата продажна и по-ниската покупна цена. След като е закупил акции и ги задържа очаквайки изгодна цена за да ги продаде, инвеститорът се намира в “отворена дълга позиция”. В момента, в който той продаде акциите си “дългата позиция” се затваря. Следователно сделката има два етапа: покупка на акции (отваряне на дълга позиция), с което сделката се активира и продажба (затваряне на дългата позиция), с което сделката се деактивира. Важно е да се знае, че вложените пари в сделката се променят само когато тя е активна. Ако ние имаме депозит при някои брокер, но нямаме отворена позиция нашите пари не се променят. Когато затворим сделката към нашия депозит при брокера се добавя курсовата разлика между покупната и продажната цена. Много е важно да се знае, че ако отворим дълга позиция и цените на акциите растат, след отварянето на сделката, то ние печелим. Обратно, ако след отваряне на дълга позиция цените на акциите започнат да намаляват, след отварянето на сделката, то ние губим. Къси позиции. Това е случая, когато инвеститорът е продал акции с цел да ги закупи на по-ниска цена и да спечели от курсовата разлика между по-високата продажна и по-ниската покупна цена. След като е продал определен брой акции и ги задържа очаквайки изгодна цена за да ги закупи, инвеститорът се намира в “отворена къса позиция”. В момента, в който той закупи същия брой акции “късата позиция” се затваря. Следователно сделката има два етапа: продажба на акции (отваряне на къса позиция), с което сделката се активира и покупка (затваряне на късата позиция), с което сделката се деактивира. Важно е да се знае, че вложените пари в сделката се променят само когато тя е активна. Ако инвеститорът не разполага с определен вид акции, но вижда, че цените им се понижават, той може да ги заеме от някъде за един или повече дни и да ги продаде когато е изгодно в рамките на срока за който са заети. Така търговецът ще отвори една къса позиция. Когато изтече определения срок, той ще трябва да ги закупи независимо от цената в момента, с което ще затвори късата си позиция и ще върне акциите на този от когото ги е взел. Ако инвеститорът е прогнозирал правилно посоката на цените и те наистина са се понижили, то цената на покупка ще е по ниска и той ще спечели. Ако обаче цените са се покачили инвеститорът ще загуби. Той ще трябва да закупи акциите независимо от високата цена, тъй като е задължен да ги върне в края на срока съгласно уговорката. Рискът е за негова сметка. Много е важно да се знае, че ако отворим къса позиция и цените на акциите се понижат, след отварянето на сделката, то ние печелим и обратно, ако след отваряне на къса позиция, цените на акциите започнат да нарастват, то ние губим. Днес заемането на акции за определен период от време не е много разпространено. Всяка борса е уредила някакъв механизъм, на който няма да се спираме в момента, така че инвеститорите да продават акции без да ги притежават реално. Те могат да ги закупят отново когато решат, че това е изгодно за тях и да спечелят (или загубят) само курсовата разлика. Такъв механизъм ще има скоро и на Българска фондова борса. Това се прави с цел да се засили ликвидността на борсата и респективно по-плавно да се променят цените. Следователно, инвеститорите ще могат да печелят не само когато цените растат, но и когато намаляват. Затова в нашите анализи ще боравим и с двата вида сделки и ще сме готови за близкото време, когато на БФБ ще се внедрят и късите сделки. 7. Маржин търговия. В страните с пазарна икономика е обичайна практика гражданите да закупуват чуждестранна валута, акции, облигации, както и други ценни книжа. Традиционния начин за покупка на съответния финансов инструмент изисква от нас да приведем съответната сума на брокера, който сме избрали, а той от своя страна да ни осигури документ за собственост върху акциите, които ни е закупил. След като получим документа за собственост ние можем да продадем тези акции в момента, когато решим, че това е изгодно за нас. При маржин търговията замисълът е същият – купуваме и продаваме финансови активи с цел да получим някакъв доход. Разликата се състои във факта, че в случая не се доставят нито акции, нито се прави някакво разплащане. Нашия брокер само отбелязва цената, на която сме закупили финансовия актив и цената, на която сме го продали. След това изчислява курсовата разлика и я умножава по броя акции, с които сме търгували. По този начин се получава доходът, който ни се изплаща. За по-голямо улеснение финансовите инструменти са формирани в стандартизирани количества наречени „лотове”. Ако търгуваме с валута един лот може да бъде 2 000$, 10 000$ или 100 000$ в зависимост от конкретния случай. Ако един лот е 2 000$, ние можем да закупим 1, 2 или повече лота, т.е количество, което е кратно на 2 000$. Не можем да закупим 1 500$ или 2 200$, а точно 2 000$. Другата важна разлика при маржин търговията е, че след като няма реална доставка на валута и разплащане, не е необходимо да депозираме левовата равностойност на 10 000$ при брокера, в случай че искаме да закупим 5 лота. Това ще поясним с един пример. Пример: Ако сме закупили 5 лота равностойни на 10 000$ при курс 1.60 лв. за 1 USD и след известно време сме ги продали при курс 1.62 лв. за USD, то курсовата разлика е 0.02 лв. за 1 долар. Общата сума за 10 000 долара е 200 лв. Тези 200 лв. се привеждат в нашата сметка. Ако обаче курса на долара се е понижил и е станал 1.58 лв. за един долар, то ние ще сме загубили 200 лв. За да е сигурен нашия брокер, че ние ще платим в случая на загуба той ще иска от нас един депозит при него, например от 500 лв. С помощта на маржин търговията става възможно вместо да депозираме при нашия брокер сумата от 16 000 лв., което е равностойността на 10 000$, да направим един депозит само от 500 лв. и така да търгуваме със същите 10 000$. Хубавата новина в случая е, че със сравнително малка сума можем да реализираме висок доход, но трябва да знаем, че и риска да загубим също се повишава. Механизмът на маржин търговията извънредно много улеснява сделките чрез Интернет. След като сключим договор с определен брокер, който ще обслужва нашите поръчки, ние можем да влезем в неговия сайт и да разгледаме котировките на различните финансови инструменти, с които можем да търгуваме. В този сайт има непрекъсната котировка на всички по-важни валути, както и на други финансови инструменти, които са съгласувани с международните финансови пазари. Когато решим да търгуваме трябва да попълним една стандартна форма (изобразена на екрана на компютъра), в която да укажем само 3 неща: вида на валутата (или друг финансов инструмент), вида на сделката (купува или продава) и количеството валута, което ще търгуваме. Секунди след попълване на формата, тя се изпълнява автоматично. Подходящ софтуер при нашия брокер обработва не само нашите поръчки, но и води перфектно счетоводство, което се вижда непрекъснато на екрана на компютъра. И така ние получаваме възможност да търгуваме от дома си на различни международни пазари: фондови, валутни, фючерсни, опционни и др. Никаква реална доставка на валута и ценни книжа не се извършва, а само се заверява или задължава (дано да е по-рядко) нашата сметка с резултата от търговската ни дейност. На добрите търговци сметките растат, а на неопитните естествено олекват. Съвременните комуникации, мощните и евтини компютри, снабдени с подходящ софтуер дават възможност на мнозина от нас да извършват “маржин търговия” на световните пазари с минимални курсови разлики. Нещо повече – можем да търгуваме не само в уютната обстановка на нашия дом, но и на морето, на планината и навсякъде, където достига глобалната мрежа Интернет. Всеки, който иска да се занимава с такъв вид търговия трябва да направи 3 неща: 1. Да включи компютъра си към Интернет с възможно най-добрата и надеждна връзка. 2. Да си намери подходящ брокер, който чрез своя сайт и софтуер да обслужва търговските му поръчки. Такива брокери има много не само в чужбина, но и в нашата страна. На техните странички (сайтове) подробно е указано как да се изтегли необходимия софтуер и как да се инсталира. Всичко е направено така, че дори и хора с минимални познания да се справят. Когато избираме брокер трябва да четем не само техните реклами по икономическите издания, но и да проследяваме форумите, където се коментира кой брокер как обслужва своите клиенти. 3. Да намери опитен консултант или да придобие умение да използва похватите както на Фундаменталния така и на Техническия анализ. Труда и усилията, които се влагат за усвояване на Техническия анализ се възвръщат многократно, защото търговската дейност става значително по-печеливша. 8. Същност на спекулативната търговия. В страните с пазарна икономика една сделка се нарича “спекулативна”, когато тя носи повишен риск за инвеститора, който я е извършил, а самия инвеститор се нарича “спекулант”. Търговията, която извършват спекулантите се нарича спекулативна. Например: Когато цената на определен вид акции се е покачила много, някои инвеститори отварят позиция “продава”, т.е. започват да продават от тези акции, като си мислят, че скоро цените им ще започнат да спадат. Вместо това, обаче могат да възникнат условия, при които цените ще нараснат още повече и да се задържат на тези нива дълго време. Тогава инвеститорът ще загуби, защото ще бъде принуден да купи на по високи цени от тези на които е продал. Ако обаче цените се понижат инвеститора ще спечели. Именно тази несигурност прави сделката високо рискова и за да се отличава от другите тя се нарича “спекулативна”. Точно такива сделки извършваме ние с нашия компютър по Интернет. Първо купуваме и после продаваме или продаваме и после купуваме, но само на цени осигурени от нашия брокер, съобразени с международните пазари. За нас и нашия брокер е важна само курсовата разлика . Затова и не е необходимо да се доставят реално ценни книжа и валута, а само да се заверява нашата сметка при брокера с курсовата разлика след извършване на търговската операция. От друга страна ние съзнателно поемаме по-високия риск, за да получим по-висока печалба. Като се научим да използваме методите на Техническия анализ и започнем да правим по-точни прогнози за движението на цените, нашите сделки ще бъдат печеливши въпреки високия риск. Това е същността на спекулативната търговия. Тук е време да светне червената лампа! Вече се убедихме, че този вид търговия е високо рискова. С други думи вместо да спечелим – можем да загубим при това за много кратко време. Ето защо, горещо се препоръчва още веднъж – първо да се придобият определени знания и известен опит преди да започне реалната търговия. По този повод всички брокери предоставят една чудесна възможност. Всеки може да провери своите умения чрез използване на “Демо” програми. Това са абсолютно същите програми, като реалните, но при тях откритата ни сметка е виртуална (фиктивна), т.е., ако спечелим – печалбата не ни се изплаща, а ако загубим ние не плащаме нищо. Може да се упражняваме да търгуваме безплатно докато се научим да печелим. Нашият брокер е силно заинтересуван ние да печелим, защото нашата печалба се изплаща от пазара, а комисионната остава за него. Ако ние загубим, нашите загуби ще се погълнат от пазара, ние ще изчезнем като търговци, а заедно с това ще изчезнат и добрите комисионни на брокера. 9. Източник на търговската печалба. След като няколко пъти употребихме добре звучащата дума печалба, време е да си обясним откъде идва тя и кой има интерес да я плаща. Вече споменахме, че спекулантите са търговци, които заемат високо рискови позиции на пазара. Когато мнозинството от инвеститорите купуват и изтласкват цените на акциите на високи нива, спекулантите продават, а когато мнозинството инвеститори продават и изтласкват цените на акциите на ниски нива - те купуват. Така спекулантите получават значителни доходи от курсови разлики, защото купуват евтино и продават скъпо. Кое обаче ги мотивира да търгуват в определени моменти с позиции обратни на мнозинството? И наистина – трябва да си много смел за да продаваш, когато всички купуват и твърдят, че цените ще растат още! Или да купуваш, когато всички продават и твърдят, че акциите вече са се обезценили! Отговорът е, че тези хора са се научили отлично да управляват риска , който са поели и още по-точно - това е тяхното умение да боравят успешно с методите на Техническия анализ и да правят прогнози, които не винаги, но често се сбъдват. Умело търгуващите спекуланти са нещо хубаво на пазара. Като продават, когато цените са високи, те не позволяват по-нататъшното им покачване, а като купуват, когато цените са ниски те не позволяват по-нататъшното им намаляване. Следователно спекулантите действат стабилизиращо на пазара. А печалбите си получават като премия за поетия по-висок риск, благодарение на който стабилните курсове създават по-благоприятни условия за дейността на реалните търговци. Например: Ако един производител купува суровини и материали от държава, чиито резидентен курс е относително по-висок спрямо този, с който той оперира, а след известно време, когато трябва да продава готовата продукция този курс се промени в посока понижение, производителят ще претърпи значителни загуби от курсови разлики. Производителят и реалният търговец не могат да чакат благоприятни курсове защото ще се наруши плана им за стопанска дейност. Стабилните курсове оживяват производството и реалната търговия и именно така, по един косвен начин се осигуряват премиите на спекулантите. На пазара обаче има още едни пари. Това са парите на неумелите спекуланти, които в стремежа си да получат по-високи печалби поемат големи рискове, които след това не могат да управляват. В резултат на това, те губят средствата, които са вложили. Налице са редица негативни резултати: Първо: Неумелите търговци пречат на самите себе си като губят големи суми пари. Като ги запитат защо търгуват, като не разбират от този бизнес, те отговарят: “Разбираме го много добре, загубите са временни, а емоциите и по-големите дози адреналин ни доставят голямо удоволствие”. Второ: Те купуват, когато цените са високи, с мисълта, че тези цени ще продължат да се покачват и е време да се направят големите пари. А продават, когато цените са ниски, за да се спасят от допълнителни загуби. Така неумелите търговци дестабилизират пазара допълнително, точно в момента, когато той е нестабилен. Трето: Те не умеят и не се опитват да правят прогнози. Залагат големи суми пари на хазартен принцип като не правят разлика между пазарните сили, които движат цените и рулетката. Тази е причината, поради която на най-големия, най-интересния и най-ликвидния пазар в света - Forex (валутен) пазара, все повече да се усещат елементите на хазартния бизнес. Напълно естествено е, че след като някой е решил да губи пари, все ще се намери някой друг, който да ги спечели. В заключение ще отбележим, че значителните печалби, които реализират опитните търговци се дължат освен на премията за поетия висок риск и на факта, че някой друг е решил да им подари своите пари.
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||||||||||||||||||||