1.1. Теоретична постановка на стратегията ГЕТ.

Вълновият модел на Елиът като форма на движение на цените на финансовите пазари е известен много отдавна. Първоначално той е окрит опитно по империчен път, а след създаването на математическия модел на финансовите пазари се разбира и защо работи.

Идеализирания вълнов модел на Елиът е показан на фиг. 1.

Фиг. 1

Много често, поради динамиката на финансовите пазари, се случва по време на тренда от по-високо йерархично ниво да се развиват няколко пулса от по-ниско йерархично ниво.

Тогава графичните изображения на този модел изглеждат както са показани за покачващ се тренд на фиг. 2 и за понижаващ се тренд на фиг. 3.

Фиг. 2

Фиг. 3

За повече информация относно модела на Елиът прочетете  http://ta.vhod2.com/content/view/45/9/#link1 .

Логично е да се предположи, че след като са известни тези движения на цените, би могло да се разработи  печеливша стратегия за инвестиции на финансовите пазари. В практиката обаче, аналитиците, които се занимават с тази дейност срещат доста трудности. В резултат на това, често се случва сигналите за откриване и закриване на позиции да са с ниска достоверност или да закъсняват във времето и по този начин търговията става неефективна.

Тези трудности са от най-различен характер, а по-важните от тях са:

1.     Моделът на Елиот се повтаря винаги по форма, но не и по съдържание. Следователно, ако се опитваме да предскажем нивата, при които вълните ще се обръщат въз основа на пропорциите на Фибоначи, това няма да ни доведе до успех. Тези предсказания на съвременните динамични финансови пазари са ниска достоверност.

2.     Освен че съвременните пазари са много димамични, там съществува и много шум. Шумът представлява малки движения на цените нагоре и надолу, което задруднява инвеститорите да определят началото и края на вълните, а от там и глобалния тренд. Особенно опасен е шумът при плоските трендове, защото се получават много сигнали с ниска достоверност, а от там и много загуби. Опитът да се идентифицират вълните с фракталните образования често се обезмисля поради голямото закъснение, с което се образуват фракталите. Подобни са проблемите и ако се използват индикатори съдържащи показатели с усредняване на цените.

3.     Друг проблем, който е свързан с множеството шокове на финансовите пазари е, че вълните често са удължени, скъсени, модифицирани, липсващи и други. Този проблем, особенно когато възниква около върховете и долове пречи за своевременното идентифициране на модела, а от там и вземането на решение за откриване или закриване на позиции същественно закъснява.

Стратегията Глобал Елиът Тренд(ГЕТ) решава в една задоволителна степен тези проблеми. В следствие на това достоверността на сигналите за откриване и закриване на позиции се покачва дотолкова, че печелившите сделки започват да преобладават над губещите.

1.2. Основна идея за създаване на индикатора „Базова линия”.

Основната идея в стратегията ГЕТ е да се премахнат малките движения на цените в графичните изображения за да останат по-големите, които са показателни за текущите вълни, а от там и за текущите глобални трендове. По този начин стратегията ГЕТ притежава 5 съществени предимства:

1.     След като се премахне „ненужния шум”, разположението на вълните става по-отчетливо.

2.     Когато тренда е плосък основната сигнална линия (Базовата линия) не издава никакви сигнали, а се движи хоризонтално спрямо графичното изображение на цената.

3.     Измерването на дължините на вълните става много по-точно и дава възможност за тяхното сравнение.

4.     Възможността за сравнение на последните 2 вълни във всеки един момент ни помага за незабавно регистриране на промените в текущия тренд.

5.     Стратегията ГЕТ не прогнозира бъдещи ценови равнища, а помога за идентифициране на глобалния тренд в момента за да могат инвеститорите правилно да разместят своите ордери към инвестиционните посредници.

За да реализираме тази идея ще въведем понятието „ Единична ценова стъпка”, а самата технология с малко повече въображение „Цифрова филтрация” на ценовите движения.

1.3. Дефиниция на индикатора и по-важните понятия.

Единична ценова стъпка – Фиксиран размер на движението на цената, определен чрез наши критерии по такъв начин, че всяко реално движение на цената по-малко от него се пропуска, а тези които са по-големи се дискретизират пропорционално на него.

Реперни линии – Поредица от хоризонтални линии, пресичащи графичното изображение на цените, които са разположени на разстояние една от друга равно на Единичната ценова стъпка.

Базови точки – Точки получени при пресичането на реперните линни и съответния бар от графичното изображение на цените.

Пояснения:

-          Когато текущия бар не пресича нито един репер, базовата точка се разполага на същия репер както и предишната.

-          Когато текущия бар  пресича  същия репер, както и предишния, базовата точка се разполага на същия репер както и предишната.

-          Когато текущия бар  пресича  повече от един репер,  базовата точка се разполага на този репер който е по близо до цената „ Close”.

-          Когато текущия бар  пресича  повече от един репер, а предишния бар пресича същите репери при това цената „ Close” остава в същия коридор, базовата точка се разполага на този репер, на който е разположена и предишната.

Базова линия – Линията съединяваща базовите точки.

Вълна – Част от Базовата линия състояща се от поредица еднопосочни стъпки. Когато следващата базова точка е образувана без наличието на стъпка и остава на същия репер, този факт не се счита за прекъсване на текущата вълна. Когато следващата базова точка е образувана от стъпка в противоположна посока, казваме че вълната се е обърнала.

Плато – Поредица от последователни Базови точки намиращи се на един и същи репер. Платото не се счита за прекъсване на вълната. Размера на платото (броя базови точки) ни дава косвена информация за скоростта на текущия тренд.

Размер на вълната – Измерва се чрез броя на еднопосочните стъпки. Когато имаме наличност на плато, считаме че размера на стъката е нула и тя не влиза в размера на вълната.

Тренд – Поредица от импулсни и коригиращи вълни, следващи една след друга. От това определение следва, че при един покачващ се тренд всеки пореден връх ще е по-висок от предишния и всеки следващ дол ще е по-висок от предишния. При един понижаващ се тренд всеки пореден връх ще е по-нисък от предишния и всеки следващ дол ще е по-нисък от предишния. Това е показано на фиг. 2 и фиг. 3 съответно. Когато поредицата от импулсни и коригиращи вълни се наруши и след поредната импулсна вълна се появи нова импулсна вълна в противоположна посока ще считаме, че текущия тренд е обърнал посоката си. По-нататък в някои места на текста, когато искаме да наблегнем на това понятие ще го наричаме Глобален тренд, което на практика е едно и съшо.

Графично изобразяване на базовата линия.

След като се запознахме с основните понятия ще използваме Цифровата техология за да изобразим графично базовите точки, респективно базовата линия. За база данни ще използваме цените за 6 месечен период на едно от най-ликвидните дружества Microsoft MSFT. Източник на данни е Yahoo.com. За единична ценова стъпка (ЕЦС) избираме 0.5 USD.  Резултатите са показани на фиг. 4.

Фиг. 4

Базовата линия и базовите точки са показани с жълт цвят на графиката. Реперните линии са хоризонталните линии пресичащи графичното изображение на цените. Те отстоят една от друга на разстояние 0.5 USD. Базовите точки се получават от пресичането на реперните линии и графичното изображение на цените съгласно дадените пояснения по-горе.

Глобалния възходящ тренд е отбелязан, че започва на 2Sep2100. Ако трябва да сме съвсем точни неговата реверсия започва по време на предидущия ценови пулс от по-нико йерархично ниво развиващ се през месец август. Това, обаче е извън контекста на текущата тема и затова няма да се спираме подробно. Ясно се виждат  вълните по време на възходящия тренд. Вълните 1, 2, и 3 са импулсни и възходящи, а 2 и 4 са коригиращи и низходящи. Обикновено третата вълна е най-силна и затова тя съдържа в себе си едно тривълново образование от по-неско ниво обозначено като abc.

Ако сравним изображенията на фиг. 1 и това на фиг. 4 ще видим, че възходящите трендове много си приличат по форма. Базовата линия ни помага по-ясно и по-точно да разграничим съответните вълни, а също и сравнително точно да ги измери. Техните дължини са както следва:

Вълна 1- 4 ЕЦС
Вълна 2 - 3 ЕЦС
Вълна 3 - 6 ЕЦС
Вълна 4 - 4 ЕЦС
Вълна 5 - 8 ЕЦС

По-важното предимство обаче е, как базовата линия ни помага да разместим търговските си позиции. Това ще разгледаме по-подробно в раздела  „Използване на стратегията ГЕТ в практиката ’’.

1.4. Правила за инвестиране.

Правилата на инвестиране са всичко 4 броя. От тях 3 броя са за откриване на позиции и едно за закриване на позиции. Правилата за откриване и закриване на къси позиции са същите 4 както тези на дългите по принцип. Специфичните различия са показани на съответните фигури.

1. Първо правило за откриване на позиция  – „Преследване на глобалния тренд.”

2. Второ правило за откриване на позиция  – „Прекъсване на глобалния тренд.”

3. Трето правило за откриване на позиция  – „Силен глобален тренд.”

4. Единственно правило за закриване на позиция – „Стоп на загубите”

1.4.1. Първо правило за откриване на позиция.

Откриване на дълга позиция.

Нека да рагледаме графичното изображение на фиг. 5.

 Фиг. 5

Там където реперните линии пресичат графичното изображение на цените се образуват базовите точки. Низходящата вълна 4 се обръща във възходяща посока и образува дол, като първата базова точка е точката А от следващата вълна 5. Нека да си мислим, че се намираме в базовата точка А и да измерим дължините на последните 2 вълни преди нея, а именно вълните 4 и 3 съответно.

Отчет: Вълна 3 = 3 ЕЦС ( 4 базови точки)
            Вълна 4 = 2 ЕЦС ( 3 базови точки)

Фактът, че вълната 3 е с по-голяма дължина от вълната 4 ни дава основание да направим следното заключение съгласно формалната логика на модела на Елиът:

-          Вълната 3 е импулсна, а вълната 4 е коригираща!

-          След като вълната 3 е импулсна и е възходяща, следователно и глобалния трент от когото тя е съставна част е също възходящ!

-          С голяма вероятност може да се твърди, че вълната 5, която предстои да се развие и която още не ни е известна също ще бъде импулсна, възходяща и с повишена дължина! Казваме, че вълната 5 още не ни е известна от формална гледна точка, защото мисленно се намираме в точка А. Колко дълга ще бъде вълната 5 нито знаем, нито има решаващо значение за нас. Важното е да бъде достатъчно дълга за да ни донесе доход. А когато дойде време и вълната 5 се обърне в низходяща посока (т.В) ще закрием дългата позиция с продажба и ще приберем печалбата.

Следователно в точката А получаваме силен сигнал за откриване на дълга позиция чрез покупка.

Този сигнал сме го нарекли „Преследване на глобалния тренд”, защото в точка А достигаме до важното заключение, че глобалния тренд е възходящ.

Как, обаче на практика ще открием дълга позиция и какви ордери ще подадем към Инвестиционния посредник ще разгледаме в следващия раздел. Засега можем само да сравним идеализираното графично изображение на фиг.5 с реалното от фиг. 4 и да фиксираме в него положението на точка А. Това занимание оставяме на нашите читатели, като ще отбележим само, че точка А се появява всеки път по време на възходящ тренд след образуване на дол.

Откриване на къса позиция.

Нека да рагледаме графичното изображение на фиг. 6.

Фиг. 6

Възходящата вълна 4 се обръща в нисходяща посока и образува връх, като първата базова точка е точката А от новата възходяща вълна 5. Нека да си мислим, че се намираме в базовата точка А и да измерим дължините на последните 2 вълни преди нея, а именно вълните 4 и 3 съответно.

Отчет: Вълна 3 = 4 ЕЦС ( 5 базови точки)
            Вълна 4 = 2 ЕЦС ( 3 базови точки)

Фактът, че вълната 3 е с по-голяма дължина от вълната 4 ни дава основание да направим следното заключение съгласно формалната логика на модела на Елиът:

-          Вълната 3 е импулсна, а вълната 4 е коригираща!

-          След като вълната 3 е импулсна и е низходяща, следователно и глобалния трент от когото тя е съставна част е също низходящ!

-          С голяма вероятност може да се твърди, че вълната 5, която предстои да се развие и която още не ни е известна също ще бъде импулсна, низходяща и с повишена дължина! Казваме, че вълната 5 още не ни е известна от формална гледна точка, защото мисленно се намираме в точка А. Колко дълга ще бъде вълната 5 нито знаем, нито има решаващо значение за нас. Важното е да бъде достатъчно дълга за да ни донесе доход. А когато дойде време и вълната 5 се обърне във възходяща посока (т.В) ще закрием късата позиция с покупка и ще приберем печалбата.

Следователно в точката А получаваме силен сигнал за откриване на къса позиция чрез продажба.

Виждаме, че разсъжденията за откриване на дълга и къса позиция принципно са едни и същи. Само трябва да съобразим съответната посока.

1.4.2. Второ правило за откриване на позиция.

Откриване на дълга позиция.

В някои случаи е възможно, когато текущия тренд се обърне в противоположна посока, новия тренд да е толкова силен, че да не образува тривълнова кореция. Тогава ще бъде пропуснат сигнала за откриване на позиция съглсно първо правило. В този случай се получава друг сигнал наречен „Прекъсване на глобалния тренд”. Този сигнал, когато тренда се обръща от низходяща във възходяща посока е показан на фиг. 7.

Фиг.7

Върхът  „Т” образува линия на съпротива, показна с червена линия. Пресичането на тази линия от Базовата линия е сигнал с умерена сила, който показва, че текущия тренд е прекратил старата си низходяща посока и е преминал в нова възходяща. Откриваме дълга позиция с покупка в точка „А”.

Откриване на къса позиция.

Сигналът, когато тренда се обръща от възходяща във низходяща посока е показан на фиг. 8.

Фиг. 8

Долът  „В” образува линия на подкрепа, показна с червена линия. Пресичането на тази линия от Базовата линия е сигнал с умерена сила, който показва, че текущия тренд е прекратил старата си възходяща посока и е преминал в нова низходяща. Откриваме къса позиция с продажба в точка „А”.

1.4.3. Трето правило за откриване на позиция.

Откриване на дълга позиция.

Когато тренда сменя посоката си с голяма сила е възможно промяната на цените да е особенно голяма и в текущата базова линия да липсва базова точка. Този случай, наречен „Силен глобален тренд” е показан на фиг. 9. Откриваме дълга позиция с покупка в точка „А”. Този сигнал е малко по-рисков и се препоръчва за инвеститори, които желаят по-агресивно да управляват портфейла си.

Фиг. 9

Откриване на къса позиция.

Сигнала за откриване на къса позиция съгласно правило три е показан на фиг. 10.

Фиг. 10

Откриваме дълга позиция с покупка в точка „А”.

1.4.4. Единственно правило за закриване на позиция.

Единственното правило за закриване на позиция гласи:

Всеки път, когато текущата вълна, по която имаме открита позиция се обърне в противоположна посока, това е сигнал за закриване на тази позиция. По този начин управляваме риска по-добре и вероятността от големи загуби е ограничена.

Закриване на дълга позиция.

Сигналът за закриване на дълга позиция е показан на фиг. 5.  Независимо по кое от трите правила е открита позицията тя се зкрива в т. В.

Закриване на къса позиция.

Сигналът за закриване на късата позиция е показан на фиг. 6.  Независимо по кое от трите правила е открита позицията тя се зкрива в т. В.

1.5. Приложение на правилата за инвестиране.

Дотук показахме правилата на инвестиране в „Стилизиран вид.” от фиг. 5 до фиг.10. Ще използваме реалното графично изображение на цените от фиг. 4 за да илюстрираме някои от правилата за откриване и закриване на позиции. Това е показано на фиг. 11.

Фиг.11

Със зелени стрелки са показани дните и приблизителните цени, по които се откриват и закриват сделките.

Първа сделка.

На 14.09.2010 откриваме дълга позиция по правило 3 (силен тренд) с покупка на цена приблизително 25 USD.
На 22.09.2010 закриваме  дългата позиция по правилото за закриване с продажба на цена приблизително 25 USD.
Печалба = 0 USD.

Втора сделка.

На 06.10.2010 откриваме дълга позиция по правило 1 (вълната 2 е по къса от вълната 1) с покупка на цена приблизително 24.50 USD.
На 19.10.2010 закриваме  дългата позиция по правилото за закриване с продажба на цена приблизително 25.00 USD.
Печалба = 0.50 USD.

Трета сделка.

На 21.10.2010 откриваме дълга позиция по правило 1 с покупка на цена приблизително 25.05 USD.
На 11.11.2010 закриваме  дългата позиция по правилото за закриване с продажба на цена приблизително 26.00 USD.
Печалба = 1.00 USD.

Четвърта сделка.

На 01.12.2010 откриваме дълга позиция по правило 1 и 3(едновременно) с покупка на цена приблизително 26.00 USD.
На 11.01.2011 закриваме  дългата позиция по правилото за закриване с продажба на цена приблизително 28.50 USD.
Печалба = 2.50 USD.

 Обща печалба = 4.00 USD на акция.

При средната цена на 1 акция от 26.00 USD и печалба 4.00 USD, приблизителната доходност е около 15% за 6 месеца. Не са взети в предвид разходите за комисионните на брокера, както и приходите от капитализация на дохода при следващата сделка.

Ако бяхме ясновидци щяхме да усвоим целия ход на възходящия тренд възлизащ на 5 USD за акция. С помощта на стратегията ГЕТ, без да поемаме особен риск и без да се опитваме да гадаем бъдещето усвоихме 4 USD за акция, което е 80% от максимално възможното. И още нещо важно – спестяваме си много негативни и напразни емоции, тъй като стратегията ГЕТ ни подсказва почти еднозначни решения.

Как обаче на практика става покупка и продажбата на акции и защо на тези цени ще разгледаме в следващия раздел „Използване на стратегията ГЕТ в практиката ’ ’.